Сгрешените дати на Моцарт

Симфонии на Моцарт от един от най-важните му периоди като композитор са били датирани грешно, твърди британски учен, цитиран от „Гардиън“. Според Джон Артър това е най-важното откритие около Моцарт за последните 30 години – става дума за пет творби, които музикантът създава през 1773 и 1774 г., когато е на 17 и 18 години.

„Бях поразен – казва Артър. – Това напълно променя разбирането ни за произведенията, които той композира в този период.“

Творбите са част от колекция от девет написани на ръка симфонии, които бащата на Амадеус – Леополд, подвързал в общ том, като добавил към тях и още няколко ранни произведения. Сред тях и K 183, често наричана „малката Сол минор“. Тя е използвана в началото на филма на Милош Форман „Амадеус“ – в сцената с неуспешния опит за самоубийство на Салиери.

Грешното датиране варира от два дни до девет месеца. Ето къде, според Джон Артър, са грешките:

Симфония 24 К182 – 1 октомври 1773, а не 3 октомври

Симфония 26 К184 – ноември 1773, а не март

Симфония 27 К199 – януари 1774, а не април 1773

Симфония 28 К200 – февруари 1774, а не ноември

Симфония 30 К202 – 16 май 1774, а не 5 май 1774

Макар да не изглеждат огромни периоди, Артър твърди, че истината е изключително важна, като се вземе предвид колко млад и продуктивен е бил Моцарт тогава – дори само една седмица е била ужасно дълга в живота на тийнейджъра гений.

„Това е времето, в което той става онзи Моцарт, когото познаваме – обяснява изследователят. – Моцарт попада под различни влияния всеки месец и това напълно променя биографията на периода.“

Артър дава пример с лятото на 1773-а, за което знаем, че Моцарт е бил във Виена. Досега се предполагаше, че две от симфониите в колекцията са били композирани тогава. Сега обаче става ясно, че те са били сътворени след пътуването – през ноември и януари, а оттам се виждат и неща, които Амадеус е научил по време на престоя си в австрийската столица.

Откритието позволява на учените да попълнят празнотите в познанието ни за Моцарт. Например преди настоящата новина не се знаеше за симфонии, написани в първото тримесечие на 1774 г.

„Беше напълно празно – обяснява Артър, – а сега знаем какво е правил Моцарт тогава. Вълнуващо е!“

Мистерията на това кога Амадеус е композирал творбите се поражда от факта, че някой умишлено е зачеркнал датите на оригиналните ръкописи, вероятно защото е искал да ги представи като късни творби на автора.

През XIX век и в по-голямата част на ХХ ръкописите са в частни ръце и много трудно достъпни за изследователите. Швейцарският музиколог Франц Гиглинг в края на 50-те години все пак достига до тях (само за три дни), но прави некоректни изводи. Те от своя страна са използвани в каталога „Кьохел“ от 1964 г. – в който се изброяват и датират всички произведения на Моцарт. Оттам и се налагат.

Джон Артър е ревизирал заключенията на Гиглинг – и е установил, макар и само с увеличаващо стъкло, че пет от зачеркнатите дати всъщност са други.