Склонността на шариатските съдилища да решават в полза на богатите мюсюлмани от мъжки пол по време на Османската империя вероятно е допринесла за нейният упадък, гласи мащабно изследване на почти 200 години съдебна практика.
Американски икономист, разгледал съдебни решения, издадени между 1602 и 1799 г., отбелязва, че опитите на съдии да помагат на хората, смятани за „заслужаващи подкрепа”, са имали „непреднамерени последици“. Професор Кюрън от университета Дюк твърди, че отоманските шариатски съдилища са се стараели да решават в полза на хората с по-висок социален статус, пише „Индипендънт“.
„Това, което виждаме тук, са непредвидими последици. Намерението на съдилищата е било да помагат на считаните за достойни да бъдат подкрепяни групи – пише Кюрън. – Неволната последица е, че те са станали по-ненадеждни платци и това е довело до увеличаване на ценитета на заемите, които взимат. Така шариатските пристрастия превръщали в риск всеки опит за икономически отношения с представдители на привилегированите групи, които се ползвали от много съдебни облекчения, включително и при прекратянето на договорите. На съдебно облагодетелстваните им се е налаго да плащат повече за кредит, точно защото доверието в тях било по-малко.“
Жените, например, били възприемани като много по-малък риск в случай на бизнес сделка – отчасти и защото законът правел невъзможни пътуванията им без мъжки спътник. Това означа, че техният „кредитен рейтинг“ бил далеч по-добър от този на мъжете, които плащали 26 процента повече за заеми.
„Богатите, уважавани хора с власт, имали далеч повече възможности да нарушават или прекъсват договорите си – казва професор Кюрън. – И вероятността това да им се размине без последствия била доста голяма.“
Индустриалната революция покрива Европа с фабрики, финансирани главно от богати инвеститори, които били в състояние да наемат големи суми. Османската империя е била водеща сила през XVI век, когато армиите й стигат пред Виена. Но не успява да се индустриализира и през XIX век започват да я наричат „болният чонек на Европа“.
Според професор Кюрън, високите лихви, плащани от най-богатите, вероятно са се оказали спирачка за икономиката.
„За успех в масовото производство вече бил нужен по-голям капитал, отколкото в миналото – казва проф. Кюрън, – така високите цени на заемите стават пречка.“
Шариатските съдилища стават все по-обичайни в Близкия изток и изследването на проф. Кюрън за тяхното финансово въздействие „помага да се обясни защо въвеждането на шариатското право е погрешен лек за този регион”. Но той смята също, че и законите на Запада верояатно допринасят за бедността.
„Законите за банкрута вероятно са довели до непреднамерения резултат да уязвят точно групата, в чиято защита са създадени – бедните – пише проф. Кюрън. – Затруднявайки наемодателите да възстановят загубите си при фалит, те повдигат цените на кредитите за бедните. Законите, предназначени да защитават безсилните, са имали непреднамерения ефект да създат за тях неблагоприятни условия на финансовия пазар. Подобни закони може би са една от структурните причини за съвременната хронична бедност.”
Професорът подчертава, че не призовава към забрана на защитата при банкрут, но смята, че по-нататъшни изследвания биха могли да помогнат за достъп до по-евтини кредити.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение