Шарлот Бронте е автор на фентъзи, сложно колкото „Игра на тронове”

На днешния ден, 21 април, преди 205 години е родена Шарлот Бронте, авторката, вдъхновила много жени по света, развълнувала поколения с вечния роман „Джейн Еър”, жената, на чието име е наречен кратер на Меркурий.

Днес ще ви разкажем не за известните ѝ романи, а за една слабо позната страна от творчеството ѝ.

Когато пише „Джейн Еър”, приеман за първия ѝ роман, Шарлот вече отдавна е пълноценен създател на измислени светове. Стъкленият град (Вердополис) и Ангрия, създадени от нея с помощта на сестрите ѝ и брат ѝ, докато са още деца, са фантастични и вълшебни кралства, потънали в насилие, политика, похот и изневери. По сложност те не се отличават от „Песен за огън и лед” на Джордж Мартин, твърдят изследователите.

Карта на Вердополис, рисувана от самата Шарлот Бронте през 1839 г. 

Запазени са ръкописи, десетки миниатюрни книги с тайнствени заглавия – „Листче от неотворен роман”, „Когато погледнеш в книгата с картинки”, „Заклинание”. Те са пример за изкусна работа и чист нередактиран, но и нецензуриран текст, за който трудно може да се повярва, че е създаден от деца. Бащата на сестрите Бронте бил със слабо зрение и нямало опасност да прочете създаденото, затова Шарлот в продължение на повече от десет години измисля герои и създава събития, които се сливат с вътрешния ѝ свят. Някои от тях се появяват отново в по-късните ѝ произведения.

Страстните отношения между Джейн Еър и Едуард Рочестър не изникват на голо поле. През 1829 г. 13-годишната Шарлот създава историята „Две романтични приказки”, чието действие се развива на златистите брегове на Западна Африка. През населените с духове мъгливи Лунни планини – пристанище на боговете, читателят се пренася в обгорената от вятъра Сахара, където се сблъсква с безжалостен и войнствен представител на племето Ашанти. Бронте разказва за мегаполиси с елегантни улици и зашеметяващ архитектурен облик, където хоризонтът сякаш трепти, а зданията се издигат с вълшебство. Тя напоително разказва за гъстите гори, където редом с дворците, има малки имения на дребни аристократи. В едно от тези имения виждаме и прототипа на Рочестър – опасният Херцог Заморна. Той е кралят на измисления от Шарлот свят. Постепенно изостряйки перото си, тя го описва като човек, пълен с „неугасима страст и огън”, с „необмислен грях и неистова гордост”, нарича го „младият херцог – младият демон”.

Заморна се появява под влиянието на странните предпочитания на Шарлот към книгите – още десетгодишна тя жадно поглъща всички четива, свързани с военното дело, като особено харесва сблъсъка между Уелингтън и Наполеон, двамата титани на военното изкуство по това време. Заедно с това се наслаждава на чувствените и буйни истории от „Хиляда и една нощ”, впечатлява се от баталните сцени на Уолтър Скот и е пленена от скандалния живот и творчество на Байрон. И точно като нейните литературни и исторически кумири, Заморна е силен, харизматичен и пълен със загадки и невинна еротика. Това са първите бегли щрихи, които по-късно ще оформят образа на Рочестър. И той като Заморна се ръководи от инстинктите си. И той смята, че брачните клетви са празни звуци. Всички последователи на Заморна носят дяволско червено, а Рочестър облицова в подобен цвят гостната си.

Идеалния женски образ Бронте открива едва през 1839 г., когато работата ѝ в жанра фентъзи започва да затихва. Дотогава в цялото измислено кралство жените са чудесни съпруги и домакини, изискано облечени и много женствени, но винаги не им е достигала твърдост на характера и стремеж към независимост. Освен това в романтичните представи на детството си Шарлот винаги е изоставяла женските образи, когато героичните мъже се отказвали от тях. Мари Пърси, една от главните героини в измисленото кралство, остава завинаги затворница в кулата, когато Заморна я отхвърля с презрение, заминавайки в битка. Постепенно навършилата „солидната” възраст 24 години Шарлот изцяло променя отношението си към женските образи и в юношеската новела „Капитан Хенри Хейстингс” се появява Елизабет Хейстингс – момиче с „болезнено блед цвят на лицето, изразителни черти и тъмни коси, гладко сресани от двете страни на челото”. Тя се придържа към строги морални принципи и отказва да се поддаде на дребни светски страсти. Елизабет Хейстингс и Джейн Еър са като образа на една жена в две паралелни вселени.

И двете всъщност са литературни версии на самата Шарлот, която по думите на нейни приятели, се възприемала като „стара и страшна”. Тя вярвала, че създадените от нея героини ще станат новият вдъхновяващ глас на жените, които не искат да зависят от мъжки капризи. Отхвърляйки предложението на своя ухажор, Елизабет „тайно ликува”, че „ще принадлежи изцяло на себе си”. Година по-късно Бронте пише на близката си приятелка Елън Нанси:

„Убедена съм, че никога няма да се омъжа”.

В края на 1839 г. в ръкопис, наречен „Сбогом, Ангрия!” Шарлот Бронте се сбогува със света на фентъзито. Това било бягство-спасение, защото измисленият свят все повече я привличал и тя се страхувала, че полудява, откъсвайки се от реалността. Затова завинаги затворила любимите си истории, изоставила героите, красивите места и вълнуващите теми. Писала за болката, която изпитва, откъсвайки се от своите „приятели”.

„Сякаш стоя на прага на дома и се сбогувам с обитателите му.”

Все още не знаела, че осем години по-късно ще стои на прага на извънградско имение в малко селце в графство Йоркшир с една гувернантка, деспотичен аристократ и техните тайни…