Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Шедьовърът на Вюитон

Музеят, проектиран от Франк Гери, доминира над изкуството вътре. Сградата очевидно е най-голямото произведение в колекцията

Сградата на Франк Гери е катедралата на една изпреварила ни цивилизация. - Шедьовърът на Вюитон

Сградата на Франк Гери е катедралата на една изпреварила ни цивилизация.

Сега разбрах смисъла на съществуването на ограничен кръг мутреси и съпруги на арабски принцове и руски олигарси. Да купуват чантите на Луи Вюитон и да се усмихват над шампанското Моеt, за да захранват машината на лукса. И добре че го правят. Да са живи и здрави още здраво да трошат!

Бернар Арно е вкарал над 140 млн. евро в нещо прекрасно като е построил извънземния културен център на фондацията Луи Вюитон. Сградата е построена на земя, която е публична собственост, отдадена е с договор на фондацията за 55 години. После това великолепие ще остане собственост и подарък на Париж и Франция. Преди да започне целият проект, през 2006 г. това е договорено, подкрепено и подписано от Министерството на културата, кмета на Париж и Бернар Арно от името на Луи Вюитон.

Наскоро имаше текст, който твърдеше, че музеите са съвременните ни църкви. Поради масовостта и достъпността. Ако е вярно, сградата на Франк Гери е катедралата на една изпреварила ни цивилизация.
Всичко, което бях чела за нея, е вярно.

Това е стъклен кораб с 12 платна, прозрачен лотос, който се променя с играта на светлината. Всъщност, може да е всичко, което си представите, защото това е изящна и чувствена архитектура, която има за цел да се впише като гигантски облак (или цвете?) в Булонската гора. Тя прелива ненатрапчиво чрез басейна-огледало и фонтани-шегаджии в един детски увеселителен парк (Jardin d’Аcclimatation), където бях ходила преди 5 години.

Сградата е абсолютно шокираща и доминира над изкуството вътре в нея. Тя самата очевидно е най-голямото произведение в колекцията.

Мога да си представя скандалите и възмущението на пуристите в последната година, откак е открита как не се вписва в Париж и неговия архитектурен език, създаден основно от барон Осман: широки, огромни булеварди, отваряне на паркове и пространства за дишане, пълна хармония между фасадите, стила и елементите им в продължение на цели улици.

Франк Гери е поставил сред зеления оазис гигантска лилия, която няма нищо общо с който и да е от тези „закони“. Под външната черупка има втора, вътрешна структура, съвсем скромна и прагматична, с бели правоъгълници и ромбове, която представлява поразяващо непретенциозно изложбено пространство.
Изложбите вътре са с творби на Уорхол, Баския, Абрамович и пр., но сградата ги прави малки и незначителни в сравнение с нейното послание.

Инсталацията на Марина Абрамович (шезлонги, в които със затворени очи медитираш и търсиш космическата връзка под метроном), ме остави равнодушна. Серията на Анди Уорхол „Големите евреи на 20 век“ е много интересна. Страшно ме впечатли видео инсталация на един французин – Сиприен Гаяр, който е снимал 3 невероятни неща: бой на банди в крайни квартали на Петербург, разрушаване на парижки блок и въздушна гледка на квартали, несекващи блокови пространства, разсечени само от кал и улици, в Киев. Монтирано с невероятна рокмузика, тази инсталация сякаш казва всичко за болестите и трагедиите в съвременния ни живот.

Ако имате над 48 часа в Париж, този музей трябва да е в списъка ви на задължителните неща.

И сега размишлявам дали да не взема да подпомогна и аз каузата с една бутилка Моет…

v3-a

v2-a

v5-a

v4-a

v6-a

Бертран Лавие

v7-a

Жан-Мишел Баскиа

v9-a

Анди Уорхол

v10-a

Жилбер и Жорж

v15-a

Марина Абрамович

v12-a

v14-a


Виолета Симеонова Станичич е бивш български журналист, която промени напълно кариерата си преди около 5 години, а повече от година работи и живее в чужбина. Публикуваме коментарите и пътеписите й от Фейсбук с изричното уточнение, че те отразяват личните й позиции и вкусове за приятелски кръг със същата чувствителност и нямат никаква връзка с професията и институцията й.

Още текстове на Виолета Станичич можете да прочетете ТУК.

Четенето е безопасно за вашето здраве

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах