Найден Тодоров и Камий Тома

Шефът на Филмовия център: Превърнахме се в прокуратура и антикорупционна комисия

Кинаджиите да се смирят, егото е основен фактор за проблемите на българското кино, казва Петър Тодоров, директор на НФЦ

Петър Тодоров (вляво) на неформална среща с Кшищоф Зануси през 2022 г., когато големият полски режисьор бе у нас за наградите на Съюза на българските кинодейци. Снимка: Личен архив - Шефът на Филмовия център: Превърнахме се в прокуратура и антикорупционна комисия

Петър Тодоров (вляво) на неформална среща с Кшищоф Зануси през 2022 г., когато големият полски режисьор бе у нас за наградите на Съюза на българските кинодейци. Снимка: Личен архив

Българското кино отново се оказа епицентър на творчески (и не само) спорове. След последната сесия за финансиране на филмови проекти в НФЦ стана ясно, че за втори път може да бъде спряно производството на български филми и парите за кино да бъдат изгубени. Причината е в жалбата, подадена от продуцентите на един от отхвърлените проекти.

Директорът на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ Петър Тодоров пое поста, след като спечели конкурс през февруари 2022 г. – година след гласуваните промени в Закона за филмовата индустрия и 8 месеца след приемането на Правилника за прилагането му. И двата нормативни акта влязоха в сила след шумно обществено обсъждане от страна на киногилдията, която не остана доволна от видимите им несъвършенства.

В момента ИА НФЦ работи без устройствен правилник, който трябва да бъде приет също от министъра на културата. В агенцията, която разпределя десетки милиони бюджетни средства за кино, работят общо 13 души, които администрират тежки и продължителни процедури. Резултатът е хаос, скандали и спорове в гилдията, които изглеждат нерешими.

Потърсихме Петър Тодоров, за да попитаме как изглеждат нещата от позицията на държавния администратор на българското кино.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Петър Тодоров е завършил „Политология“ и „Европеистика“. Основният му опит е в киноразпространението, специализирал е в областта на управлението на независими киносалони в Италия и Франция. Преди да стане директор на Националния филмов център, е работил по организацията и провеждането на международни и български кинофестивали.

– Втора година НФЦ не може да разпредели бюджет за кино заради жалби по повод оценяването от Националните художествени комисии. Къде е коренът на проблема?

– Миналата година субсидията не беше разпределена заради проблеми с юридическата база и защото законът беше приет без правилник, нямаше разписани процедури. Практически сесиите от 2021 г. бяха преместени в началото на 2022 г., но и те бяха прекратени заради жалби.

Всъщност двете жалби – по повод предишната и сегашната сесия – са коренно различни, дори си противоречат. Първата (подадена от Камен Калев – бел. авт.) е срещу оценките на комисията в процедурата, които не са били според приетия правилник към новия закон. За да се избегне субективизмът, идеята на законодателя е била да се прибави служебна оценка, обективна, която идва от данните във филмовата база. В първата сесия това не се е случило.

Жалбата срещу втората сесия, която съвсем наскоро приключи, е с точно обратните аргументи. Подалите я (продуцентска къща „Гала филм“ ООД – бел. авт.) искат да бъде използвано старото оценяване, защото не вярват в оценъчния процес, който според тях не е разписан ясно.

Двете сесии са блокирани по различни причини, затова за съжаление не можем да пуснем тези филми да вървят напред. При това става дума за филмите с най-висок бюджет – над 600 хил. лв.

– Обвиняват агенцията в – цитирам: „административен хаос заради липсата на устройствен правилник и недостиг на кадри“. Как ще отговорите на това?

– Наистина липсва устройствен правилник, използваме този от 2018-а. Работим със сериозен недостиг от кадри, само 13 души администрират цялата агенция. Изпратили сме в Министерството на културата нов устройствен правилник и ново щатно разписание, защото във всеки един момент около 500 проекта – кандидатстващи, спечелили, влезли в производство, изпратени на фестивали, самите фестивали, киносалони, културни прояви – имат нужда от лично внимание. И изнемогваме спрямо обема на работа.

– Двама министри управляваха Министерството на културата след приемането на Закона за филмовата индустрия през февруари 2021 г. Защо никой от тях не ви помогна?

– На този въпрос няма как да отговоря, питайте тях. Изпратих писмо до новия служебен министър с тези проблеми и с молба за среща и се надявам да има развитие по този въпрос. Текат срокове, които нарушаваме, просто не стига времето. Възнагражденията в НФЦ са голям проблем, тук работят хора за много малко пари, макар да са експерти с по няколко езика. Успяхме бързо да организираме Финансовата комисия, за да може да влязат в продукция проектите, да се финансират филми. За 5 месеца сме провели 14 заседания на Финансовата комисия. Разгледани са 234 проекта. Одобрената финансова помощ по всички проекти от началото на годината до 31 юли е около 18 милиона лв.

– Тоест 2022 година няма да е нулева за българското кино?

– Годината няма да е нулева. Засега сме сключили 120 договора на стойност 9,8 млн. лв. Разплатили сме около 8 млн., защото плащането е на траншове. Всички сесии бяха проведени. За игрално кино кандидатстваха 119 проекта, от които 17 дебютни, за документално кино – 44, за анимационно – 20 проекта. В сесията за сериали игралните бяха 13, документалните – 6, а анимационният е един.

– Няма ли риск да се получи лавина от жалби при всяка сесия оттук нататък, ако няма промяна в правилника за прилагане на закона?

– Продуцентите имат законово право да обжалват. В годините се е натрупало недоверие към агенцията, към метода на администриране, към крайния резултат. И понеже работим в сфера, в която субективизмът и егото са много силни, всеки, който кандидатства, е убеден, че неговият проект е най-добър, и го обземат съмнения как е формиран крайният резултат. Промените в нормативната база едва ли ще помогнат да заличим това усещане у хората.

– Когато поехте поста на директор на НФЦ – в трудно и противоречиво време за културата – декларирахте, че нямате отношение към групичките в киногилдията. Опознахте ли ги вече? Знаете ли кой от кои е?

– Някои хора твърдят, че в киногилдията има две групи. Според мен всеки сам по себе си е група. Всеки кандидатстващ проект, в който има сценарист, режисьор, продуцент, оператор, композитор, си е група и се вълнува за собствения си проект. Разбира се, прави впечатление, че има хора, които са печелили по-често от други хора.

– Опитаха ли се да ви влияят?

– Всеки се опитва да повлияе по някакъв начин на процеса, това произтича вероятно от желанието му да реализира своя филм, от вярата, че е най-добрият. Опитват се с различни средства, но… Правим всичко да спазваме нормативната уредба.

– Как може да се намали „ефектът на клановете“ в българската киногилдия?

– Не може да бъде елиминиран напълно – причината е във вече споменатите субективизъм и его. Има много добри примери от чужбина – от Финландия и Полша например, където художествените комисии са организирани по различен начин. Има елемент на анонимност, на живо представяне на авторите. Ние се спряхме на избор на комисиите чрез жребий. Практиката сега да спечели един, а следващата година този, който е спечелил, да „даде“ на този, който му е дал субсидията, вече е премахната. Жребият дава елемент на случайност в избора на тези комисии.

– Какво ще се случи с парите, които няма да бъдат разпределени след тази обжалвана сесия?

– Има няколко варианта за действие. Единият е този, който направи министър Минеков миналата година – изведе парите във външна сметка и те все още са там. Другият вариант, който е по-трудно изпълним и заради жалбите едва ли е възможен – всеки спечелил проект да има отделна сметка.

– Как се отчитат изхарчените пари и как проследявате разходите на продуцентите?

– Парите се изплащат на няколко транша, след всеки транш продуцентът трябва да предостави отчет. Но ние, 13-те души в НФЦ, сме се превърнали в нещо средно между прокуратура и антикорупционна комисия, тъй като трябва да разследваме всякакви твърдения, включително за участия на филми във фестивали, за връчени награди…

За мен филмите се делят на два вида – честни и нечестни. За съжаление има и от двата вида в българското кино – кандидатстват, печелят… И не говоря само за творческия аспект. Ставаме свидетели на много неща, изненадват ни дори утвърдени продуценти.

– Краде ли се в българското кино?

– Ако един продуцент е недобросъвестен, той ще намери начин да не вложи всички получени пари в своя проект. Предполагам, че ще успее да го направи така, че да изглежда законно. Но държавата все пак има механизъм и извън агенцията, за да проследи такива нарушения.

– Противопоставянето между артхаус киното и продукциите за масовата публика на нашия пазар са неплодотворни. Има ли начин да бъдат решени на ниво подбор на проекти и какъв е той?

– За мен разделение между артхаус и комерсиално кино не би трябвало да има. Има публика и за двете. И комерсиалното кино може да има успехи на фестивали, и артхаус киното при правилно таргетиране постига много високи резултати. В Дания има практика двата вида кино да кандидатстват в две отделни секции. Вярвам обаче, че ако един проект е добър и честен към зрителите, той със сигурност ще намери публиката си.

– Теодор Ушев призова да се спрат държавните пари за българско кино, за да има шанс то да излезе от дупката. Може ли българското кино да оцелее без субсидии от държавата?

– Не, не може да оцелее. Пазарът ни не е толкова голям, че да покрива разходите по производството на един филм. Държавата трябва да субсидира това изкуство, което не е конкурентноспособно на холивудското. Спирането на парите не е решение, идеята е цялата общност да създадем заедно по-справедлив процес, в който всички имат доверие. Когато излязат резултатите, всеки да се смири, да потисне егото си, да види дали някъде не е сбъркал в проекта си, да го преработи и да се върне с по-добър проект.

Вижте още: ДА СПРЕМ ПАРИТЕ ЗА БЪЛГАРСКОТО КИНО, ДА ПРЕКРАТИМ АГОНИЯТА МУ!

– Егото ли е това, което пречи на българските кинаджии?

– То е основен фактор в целия процес. Затова призовавам към смирение, тъй като всички работим заедно на този пазар – агенцията като представител на изпълнителната власт, продуцентите – като представители на творческата част. От нас зависи как ще подредим процеса.

– Процедурата за подбор на български филм за „Оскар“ също има критици. Според закона кандидатът трябва да бъде избран от Националния съвет за кино. Защо това се случва чрез комисия, назначена от НФЦ?

– Националният съвет за кино последно е действал в края на 2018 г. Оттогава по незнайни за мен причини този орган, който присъства много съществено и в Закона, и в правилника, не функционира. Аз съм правил два пъти опит да го конституирам в агенцията, но и двата ми опита завършиха с много жалби. Единия път – срещу мен лично, че не съм организирал правилно процеса. Взех жалбата предвид, преработихме процедурата. Втория път обжалваха решението на министъра кои асоциации трябва да имат представител в Националния съвет за кино. Тези жалби още са в съда. Това е причината досега да няма Национален съвет за кино. Но тъй като има срокове за процедурата за кандидатстване на български филм за „Оскар“, трябваше да задвижим процедурата и стъпихме на прецедента от миналата година: НФЦ избра комисия. Включихме хора с опит във фестивали, киноразпространение, млади, успешни и компетентни. За председател беше избрана Мария Бакалова, която има номинация за „Оскар“. Колкото до оттегления филм от селектираните, съжалявам, но наистина нямаме механизъм, с който да задължим всички селектирани да стигнат до крайната фаза на процедурата. Всеки е свободен да изтегли филма си в който и да е момент от нея.

ВИКТОР БОЖИНОВ С ВТОРИ ОТКАЗ ДА ПРЕДЛОЖИ ФИЛМА СИ ЗА „ОСКАР“

– Как виждате бъдещето на българското кино?

– Аз съм оптимист. Вече 6 месеца наблюдавам в киногилдията много мотивирани млади хора. От разговорите с различни продуценти разбирам, че трудно намират хора за екипите си, защото всички са заети с много работа в момента. Част от българските кинаджии снимат в чуждестранни продукции. Хората са много талантливи и бъдещето е оптимистично. Но отново призовавам към смирение, за да може процесът да върви напред.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах