Шефката на Дома на хумора в Габрово за ромите: Генно увредени, опасни за живота

Позицията на министъра на здравеопазването д-р Петър Москов как да бъде осигурена медицинска помощ на ромите, които бият лекарите от Спешна помощ, разбуни и културата. Една от най-крайните реакции в дебатите във фейсбук принадлежи на директорката на музея „Дом на хумора и сатирата“ в Габрово Татяна Цанкова, която заяви, че ромите са генно увредени и влезе в разгорещена дискусия, за да защити тезата си.

„Това хора ли са? Според мене не са! И никакви европейски програми за облагородяване няма да имат ефект – генно увреждане! Пари на вятъра!“, написа емоционално Цанкова на стената си в социалната мрежа, която е публично достъпна.

„Скептична съм по въпроса за превъзпитанието на циганите, – продължи директорката на хумора в Габрово. – Считам, че генно са увредени – мързеливи и крадливи, нагли и опасни за живота! Вие, които ги защитавате, били ли сте обирани многократно от тях, мамени, заплашвани? Все повече мисля, че Хитлер е бил прав в изселването им… Разбира се, не одобрявам методите му за жестоко изтребване.

В чужбина те се отделят от групата си, която им влияе пагубно, и попадат в съвършено различна среда. А тук живеят в гета и изолирани квартали, при родителите си, които ги „възпитават“ по свой образ и подобие… Като са човеци, защо не възприемат по човешки другите хора?

Аз не съм от „Атака“ и въпросът не е политически. И нямам нищо против хората с различни етноси и религия, разберете, това не се търпи! В Гент, Белгия, са превзели града и кметът им беше дошъл в София да се моли да си приберем циганите, щото не могат да ги търпят – като скакалци са. Но са европейски граждани и никой не може да ги спре!

Преди 1989-а, по времето на социализма, всички цигани бяха на работа и народната милиция не им разрешаваше никакви кражби и своеволия. Но по времето на демокрацията настъпи анархия, изхвърлиха ги от работа, но не само тях, а и много българи. И циганите усвоиха професията на крадци и измамници…“

Обвинена от останалите участници в дебата, че реакциите й са фашистки, Татяна Цанкова отвърна: „Циганите не плащат нито ток, нито вода, но политиците, които ги подкупват, за да гласуват за тях, не им прекъсват захранването. Ако българин не си плати тока, веднага го изключват. Е, сега ми кажете, срещу кого е геноцидът? Аз ли съм „Хайл“?

Музикантът Венци Мицов също е краен, но на другия полюс: „Когато в една държава част от населението гласува с етнически вот – това е от страх и неграмотност. Когато една държава отказва лечение по етнrчески белези – това е собственоръчно подписано признание, че тази държава не става за нищо. А когато едни хора се ловят на пропагандата – това е катастрофа.

И в трите случая обаче говорим за образование и липса на такова. Ако електоратът на ДПС беше в голямата си част образован – щеше да усети, че дузина ДС офицери го водят за носа. Ако ромите бяха образовани – нямаше да гласуват за по 20 лева и да търпят подигравки. Ако ние бяхме достатъчно образовани – нямаше да се ловим на въдици.

Всички искате решене на проблема сега и веднага! Заповядайте! Ако се изколим един друг, познайте кой ще бъде най-доволен… Вероятно онзи, който разчита да се мразим, за да си върши пъклените дела, без да му обърнем внимание…

Мислете! Знам, че от мислене боли. Особено когато сме отвикнали…“

Зоя Маринчева, поетеса и преводач, живее в Сан Антонио, САЩ, разказва как са се справили зад океана: „Москов има да решава проблем, който десетилетия наред се знае и не се решава. Скоро този проблем ще пусне кръв. А че не се решава знам, защото живея в град, където подобен проблем се решава в момента по начин, който е добър за малцинството, но създаващ допълнителни проблеми за хора като мен. Навсякъде има проблеми с бедни, необразовани, мафиотизирани малцинства. Токът се субсидира и тук за тях, но това не е защото 200 от тях се вдигат на бунт и разрушават де що коли видят. Не, това е така, защото са бедни, без значение цвета на кожата, а минималната заплата, за която работят, не е достатъчна за живеене. А останалите плащаме, защото имаме усещане за общество, в което някои сме по-облагодетелствани от други заради възможностите, които сме имали рано в живота.“