Шекспир без усложнения и без гимнастически образи

Вярна на принципа си да предизвиква сензации, Лилия Абаджиева изоставя всички обяснения за авангарден, постдраматичен, метафоричен и прочие театър и се връща към чистите визия и мисъл. В премиерната постановка „Зимна приказка“ в Театър „Възраждане“ тя представя идеите на Шекспир без усложнения и без любимите си паралелни гимнастически образи. Модернистичните капани са избегнати и във великолепните костюми, напомнящи епохата на английския бард. Представлението е разбираемо и интересно даже за новаците в поетичните дълбини на Шекспир.

С внимание към детайлите е разказана приказка за човешката ревност, способна да се самовъзбужда от неясни отношения и неказани думи, която се превръща в почти еротично изживяване на собственото страдание. В текста на Шекспир отровното чувство избуява в душата на краля на Бохемия Поликсен (Георги Златарев), чийто гост – кралят на Сицилия Леонт (Свежен Младенов), често се сблъсква със съпругата на домакина Хермиона (Йордан Ръсин). Както се знае, кралските атрибути при Шекспир са само „паспортни“ удостоверения на действащите лица, също като в приказките, без настояване за церемонии и онагледяване на властта. Актьорите излизат на тясната пътека на сцената и изследват тъмните дълбини на душите си. Те превръщат „историческите“ емоции в универсални преживявания и точно това е най-ценното в постановката на Абаджиева. Зад персонажите тя оставя екран, върху който прожектира красиви пейзажи, избрани за място на действието. Така се запазва и усилва приказната същност на интригата. Решението на художника Васил Абаджиев е супер ефектно – той превръща малката сцена на малкия театър в условно обширно пространство, където Поликсен, чиято ревност постепенно расте, заповядва на подчинените си да убият госта му Леонт. Зад актьорите се ширят гори и дъбрави, равнини и полета, светът в цялата му красота като контраст на човешките страсти.

Също като по времето на Шекспир, режисьорката е решила женските персонажи да се изпълняват от мъже. Този похват на Лилия сюрпризира театралите преди десетина години, когато тя постави в Народния театър „Отело“ със стопроцентовите мъжаги Владимир Карамазов (в ролята на Дездемона) и Юлиян Вергов (в ролята на прислужницата Емилия). Актьорите не пародираха образите си, както вероятно мнозина очакваха. Те просто бяха жени на сцената. И сега Лилия Абаджиева предлага чисто и елегантно зрелище, в което мъдрите хора около Поликсен спасяват новородената му дъщеричка Пердита (Георги Власев), осъдена от него на смърт заради подозрение, че е дете на друг. По-разумните от краля приближени инсценират неговото покаяние и признание за безсмислената му ревност. В спектакъла Боян Младенов и Габриел Петков са сицилийски благородници, а Навид Афзали – принц на Бохемия, осъден от съдбата да се влюби в Пердита. Любовта на младите компенсира ревността, превърната в зловещо, раздиращо душата чувство.

Заради оптимистичния финал „Зимна приказка“ е романс, нещо средно между комедия и драма. Гледал съм в Единбург спектакли в този класически стил с ненатрапчиви модернистични вметки на режисурата и страхотна игра на актьорите. В този смисъл Театър „Възраждане“ заслужава аплодисменти заради успешното вписване в световните театрални тенденции.