Крал Лир и Макбет в кино „Люмиер“ през юни

Лятото обикновено е сезонът на по-лековатите филми, но месец юни в „Люмиер” ще мине под знака на Годината на Шекспир. Програмата „Шекспир е жив” продължава с дългата трагедия на легендарния крал Лир и с късата, но не по-малко страшна „Шотландска пиеса”. Екранизациите са класически.

„Трагедията на Макбет” във версията на режисьора Роман Полански от 1971 г. ще можем да гледаме на 17 и 23 юни от 19 ч. Ролята на шотландския узурпатор е поверена на Джон Финч, а зловещата лейди Макбет – на Франческа Анис.

Франческа Анис в образа на лейди Макбет

Пиесата е написана в първото десетилетие на 17-и век, най-вероятно скоро след възцаряването на шотландеца Джеймс Стюарт на английския престол. Тук Бардът разказва легендата за началото на династията на крал Джеймс през собствените си идеи за властолюбието, мотивиращо чудовищни постъпки. Обикновената хроника за поредния воювал и загинал средновековен владетел се превръща в напрегната драма за амбицията. Полански размества част от реда на сцените и репликите, но запазва пълния текст на оригиналната пиеса. Изпълнителите на главните роли можем да видим и в други забележителни филми: Джон Финч участва като патриарха на Йерусалим в „Небесно царство”, а Франческа Анис – като лейди Джесика в „Дюн” от 1984-а. Ролята на властни жени очевидно й приляга.

„Крал Лир” на Питър Брук е заложен в афиша на кино „Люмиер“ на 24 и 29 юни, също от 19 ч. Филмът отново е от 1971-а, а в главната роля влиза Пол Скофийлд (Томас Мор от „Човек на всички времена”).

Пол Скофийлд като крал Лир (вдясно) и Патрик Магий като Корнуол във филма „Крал Лир“ на Питър Брук

Легендата за Лир идва от „История на британските крале”, латинската фантастична история от 12-и век, написана от монаха Галфрид Монмътски. Лир може би първоначално е бил келтско божество на реките, но в пълната със смели измислици книга на Галфрид се превръща в неразумен крал, разделящ царството си приживе между своите три дъщери. Две от тях го предават и само третата, макар лишена от полагащите й се земи, приема отритнатия си стар баща и започва война, за да възстанови правата му. Шекспир добавя втора сюжетна линия – за незаконородения син на на британски благородник, който на всяка цена се опитва да се присвои владенията на баща си, при все че няма право над тях. Пиесата се отдалечава от легендата с темите си за синовната вярност, неблагодарността и лудостта.

Във версията на Брук Лир изобщо не е добрият стар крал, доведен до лудост от двете си неблагодарни дъщери: по-скоро той донякъде сам е виновен за падението си, защото е капризен и себичен.