Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Шекспир и най-странните теории за него

Мистификациите около Барда, изследвани (в последно време) от британски учени

Потртет на Уилям Шекспир от Джон Тейлър, 1610 г., Национална портретна галерия в Лондон. Илюстрация: Уикипедия - Шекспир и най-странните теории за него

Потртет на Уилям Шекспир от Джон Тейлър, 1610 г., Национална портретна галерия в Лондон. Илюстрация: Уикипедия

23 април е смятан за рождения ден на Шекспир. Все пак това не е съвсем сигурно. Знае се с точност само, че на 26 април 1564 г. човек с такова име е бил кръстен в една от църквите на Стратфорд на Ейвън. Датата на смъртта му също е предположение до известна степен, при това съвпада с рождения му ден – 23 април 1616 г.

Вече повече от 400 години личността на Шекспир, животът, образованието и авторството на текстовете му са енигма. Изследователите непрекъснато си задават въпроса съществувал ли е този човек. Ако е съществувал, той ли е написал всички 37 пиеси и 154 сонета, които му приписват? Възможно ли е това да е мистификация?
Много от странните теории за Шекспир – че е псевдоним на самата кралица Елизабет І, че зад него се крие Франсис Бейкън, че е неназован аристократ от кралския двор – са известни отдавна. През последните 10 години обаче са се появили нови хипотези, много от които звучат абсурдно, но са изследвани от сериозни учени.

Шекспир е пушил марихуана

Така смята палеоантропологът Франсис Текъри от Университета „Витватерсранда“ в Йоханесбург. Той е изучил 24 лули, намерени от археолози в Стратфорд на Ейвън, където е живял Шексипр, и в осем от тях е намерил вещества, наподобяващи канабис, а в други две – перуански кокаин. Текъри смята, че щом съвременниците на Шекспир са пушили трева в родния му град, то вероятността той самият да е използвал такава е много голяма – например като творчески стимулатор. Доказателства за това Текъри намира и в 76-и сонет, в думите: „And keep invention in a noted weed” („Пазя въображението си в известна трева”) (В българския превод на Сонет 76 от Валери Петров не е запазен буквалният смисъл на оригинала – бел. ред.)

Шекспир е бил бисексуален

Това е стара теория, но сега специалистите по Шекспир проф. Стенли Уелс и доктор Пол Едмъндсън са анализирали 154 сонета и 28 любовни стихотворения от пиесите в реда, в който се смята, че са били написани, и с увереност твърдят, че Шекспир е проявявал интерес както към мъже, така и към жени. Според тях „прекрасният юноша“ и „смуглата дама“ не са конкретни хора, а събирателни образи на различни любовници на Шекспир през целия му живот.

Шекспир е бил жена

Доктор Джон Хъдсън смята, че Уилям Шекспир е псевдоним на Емилия Басано. През 1611 г. тя става първата жена в Англия, публикувала поетичен сборник със заглавие „Слава тебе, Господи, Царю Иудейски!”. Преди това, твърди д-р Хъдсън, тя е публикувала под името Уилям Шекспир. До този извод Хъдсън стига след сравняване на текстовете, приписвани на Шекспир, и текстовете на Басано, при което стига до извода, че стилът, метриката и образността им съвпадат в много елементи. При това д-р Хъдсън е убеден, че не става дума за силно влияние на Шекспир върху Басано, защото тя е притежавала изумителен талант и ерудиция, и е била напълно способна да съчини текстовете, приписвани на Барда.

Шекспир е бил спекулант

Това твърди преподавателка по литература на Средновековието и Ренесанса от Университета Абъристуит във Великобритания. Тя е открила в британските архиви съдебни записи, които показват, че Уилям Шекспир е бил глобен за складиране на зърно и ечемик и продажбата им на завишени цени по време на глада през 1589 г. Смята се, че е бил жесток търговец – тези, които взимали зърно от него, били преследвани и заплашвани, ако не му платят навреме. Освен това станало ясно, че Шекспир се е занимавал с лихварство, често не си е плащал данъците и едва не попаднал в затвора заради това.

Шекспир е спрял да пише заради сифилис

Доказателство за това е намерил в текстовете му доцентът от Медицинската школа в Харвард Джон Рос. В някои сонети Шекспир доста компетентно описва болест, предизвикваща обриви, чупливи кости и рани, и свързана с „порок, похотливост и разврат”. В Сонет 154 описанието на лековития извор:

„Нагрели се студените води.
Мнозина в тях намерили спасение.
Аз също идвах често тук преди,
от твоя чар да търся изцеление.
Нагрява даже ручея страстта,
но ручей не охлажда любовта.”
(Прев. Валери Петров)

може да се разчете като описание на един от най-разпространените начини да се лекува сифилис по онова време – чрез горещи вани. Подписите на Шекспир, в които се усеща треперене на ръката, портретите му, в които се вижда оплешивяване, както и това, че в края на живота си спира да пише, д-р Рос отдава на лечението на сифилис чрез живак и арсен, които отравят организма и причиняват тежки неврологични и психични последствия.

Към това се прибавя и прочутото проклятие на смъртноранения Меркуцио в „Ромео и Жулиета”: „A plague o’ both your houses!“ (преведено на български от Валери Петров като „Дявол да ги вземе и двете ви семейства” – бел. ред.). Думата „plague“, която означава чума, е включена едва във второто издание на трагедията. В първото е присъствала думата „poxe“, което по онова време е означавало както едра шарка, така и сифилис.

Шекспир е живял в престижен район на Лондон

До този извод е стигнал Джефри Марш, историк от музея „Виктория и Албърт“. След като анализирал дълговите полици и свидетелските показания на Шекспир в съдилища, разположени недалеч от църквата „Света Елена“, Марш е установил, че Бардът е живял под наем в къща с изглед към църквата в много престижен район на столицата. Негови съседи са били държавници, богати търговци, знаменити музиканти и лекари. Всички те, твърди Марш, биха могли да са ценен източник на знания за Шекспир. Например за Италия той би могъл да научи много от доктор Джорден, учил там. Същият съсед вероятно е помогнал и за образите на вещиците в „Макбет“, защото е участвал в съдебно дело срещу обвинени в магьосничество жени.

Шекспир е посветил сонетите си на проститутка

Това твърди доктор Дънкан Солкелд от Университета Чичестър, базирайки се на дневника на Филип Хенслоу, собственик на театър „Роз“, основен конкурент на „Глобус“, в който се подвизава Шекспир. Хенслоу освен това е бил собственик на сграда в района Клеркънуел, в която е държала собствен бордей лондонската проститутка Люси Негро – особено известна в театралните кръгове в Лондон. Доктор Солкелд установил, че Шекспир често е ходел в този район, и е предположил, че „Смуглата дама“, към която Бардът се обръща в 127 от своите сонети и която нарича „моята зла жена“ и „зъл ангел“, е именно Люси Негро.

Шекспир е следил научните открития

Доказателства за това професор Джеймс Шапиро от Колумбийския университет открива в пиесата „Троил и Кресида“ в монолога на Одисей. Владетелят на Итака разказва в него за порядъка във Вселената и на Земята и прави паралели между обществените структури и движението на небесните тела. Шапиро смята, че Шекспир е бил добре осведомен за теориите на Коперник, който едва половин век по-рано е оповестил хелиоцентричния модел. Следи от други нови за онова време астрономически открития Шапиро намира в пиесата „Цимбелин”. На финала ѝ се появява Юпитер, обкръжен от четири призрака. Едва половин година по-рано Галилей е публикувал статия за четирите спътника на планетата Юпитер.

В гроба на Шекспир няма череп

За пръв път археологическо изследване на гроба на Шекспир е правено през 2016 г., но не чрез разкопки, а чрез сканиране със специален радар, който пропуска вълни през камъни и почва. Отварянето на гроба на великия поет е невъзможно заради епитафията на надгробния му камък, която гласи:

„Блажен да бъде, който тоз камък не отлости. Проклет – който помести изтлелите ми кости“.

Според данните от скенера, в гроба има скелет, но няма никакви признаци да има череп. Освен това е доказано, че в гроба няма никакви метални предмети, което означава, че Шекспир не е бил погребан в ковчег, а загърнат в саван.

По материали от чуждестранния печат

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах