Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Шерлок – „камък на шията“ за Артър Конан Дойл

Писателят, лекар, китоловец и детектив си е отишъл от света на 7 юли 1930 г.

Артър Конан Дойл през 1893 г. Снимка: Хърбърт Роуз Барод/Уикипедия - Шерлок – „камък на шията“ за Артър Конан Дойл

Артър Конан Дойл през 1893 г. Снимка: Хърбърт Роуз Барод/Уикипедия

Едва ли има някой, който да не е чувал за Шерлок Холмс. Той се е превърнал в устойчив образ, символ и нарицателно. А на днешния ден, 7 юли, преди 90 години в дома си в Кроубъроу, Съсекс, си отива от света неговият създател – писателят сър Артър Конан Дойл.

Всъщност, едва ли е имало друго нещо на света, което Дойл да мрази повече от своя персонаж Шерлок Холмс. Писателят изпитвал ужас при мисълта, че ще остане в историята само като създател на своя герой-детектив и с всички сили се опитвал да се отърве от него.

„Прилепчив е като зараза и виси като камък на шията ми, така че съм решен да приключа с него. Иначе той ще приключи мен.“

Това пише Дойл в записките си, докато подготвя разказа „Последното разследване на Холмс“ от 1893 г., в който детективът умира във водопад.

Но Шерлок се оказва по-силен от създателя си. Няколко години по-късно под натиска на читателски призиви и по настояване на издателите си Дойл връща Холмс към живота и наистина остава в историята най-вече като автора, подарил този неповторим герой на света.

В деня, когато отбелязваме годишнината от неговата смърт обаче, може да припомним какво още е оставил като наследство Артър Конан Дойл.

Ирландец, роден в шотландския Единбург, син на художник алкохолик и на майка с разказвачески дар, Артър от малък обичал приключенията и уличните боеве. Въпреки че семейството му било бедно, той получил добро образование – йезуитски колеж, медицинския факултет на Университета в Единбург… Но не било в характера му да седи и да зубри анатомия, затова едва двадесетгодишен вече бил готов да започне кариера като лекар на китобоен кораб. Така Дойл потеглил на лов за китове и тюлени отвъд Полярния кръг. Здравеняк и ентусиаст, той се усетил на мястото си в Арктика. Първоначално непрекъснато се плъзгал по ледовете и падал в ледените води, заради което капитанът на кораба го нарекъл „великият гмуркач на Севера“. Скоро обаче докторът станал не по-лош ловец на тюлени от професионалистите и сам осигурил 55 тюленови кожи. Участвал дори в лова на кит, който едва не потопил корабчето.

Като корабен лекар Дойл стига и до Африка, където едва не умира от малария. Пътешествал в Египет и Судан по време на бойни действия. Дори след много години при всяка война, в която участвала Великобритания, писателят настоявал да го изпратят на фронта.

Единбургският факултет по медицина дал много на Артър Конан Дойл – не само лекарската, но и писателската му кариера е тясно свързана с това следване. Още в първи курс бъдещият писател се запознава с доктор Джозеф Бел. Изключително внимателен към детайлите, Джо Бел учел студентите си как да разпознават болестта още преди пациентът да каже каквото и да било, само по външни признаци. Възхитен от неговия гений, Дойл успява да получи работа като секретар на д-р Бел. Именно той става прототип на Шерлок Холмс.

Като лекар на Дойл в началото не му потръгва – пациентите не го познават, не се тълпят пред кабинета му, парите не достигат. Затова в часовете, докато чака някой да почука на вратата на лекарския кабинет, той започва да пише разкази. После ги изпраща във вестниците и за негова изненада започват да го печатат. А хонорарите му позволяват да живее по-спокойно, докато се появят пациенти. Те не закъсняват – докторът става известен и заради литературните си опити. Скоро вече всички познават разумния и трудолюбив лекар.

Конан Дойл съвместява литературната и лекарската практика чак до 1891 г., след което се отдава изцяло на писане. Но по-късно все пак се връща към медицината. През 1899 г. започва Англо-бурската война в Южна Африка и Конан Дойл, вече знаменитост, заминава, за да ръководи частна болница. Иска да бъде войник, но не го допускат заради напредналата му възраст – бил на 40 години.

Също толкова ентусиазиран и отдаден е писателят и в писането. Непрекъснато опитва нещо ново. Обича историческата проза и смята за най-доброто си произведение романа „Белият отряд“, написан в духа на Уолтър Скот. Читателите също го харесват. Издателят му казва, че не е чел нищо по-добро от „Айвънхоу“ насам. Но критиката и читателите дразнят много Конан Дойл, защото подхождат към тези романи като към приключенска литература, а той смята, че са сериозни изследвания с философска дълбочина.

Очакванията на Конан Дойл непрекъснато се разминават с реалността. Той вярва, че романът му „Записки на Старк Монро“ – реалистична и автобиографична история за млад лекар – ще се превърне в сензация. Публиката и критиците го посрещнат хладно. Писателят търси нови и нови жанрове – мрачни мистични новели в стила на Едгар Алън По, весели исторически разкази, фантастика… В крайна сметка най-голям успех имат онези произведения, които той смята за слаби – забавните разкази и „Изгубеният свят“. И, разбира се, всичко, свързано с Шерлок Холмс. Но Конан Дойл е толкова успешен писател, че издателите пускали всичко, което им дава, дори слабите му неща.

Конан Дойл имал и обществени позиции, които яростно защитавал. На първо място той бил един от най-видните английски патриоти, които поставяли интересите на Британия над всичко останало. След Англо-бурската война той се кандидатирал за парламента, но загубил. Агитирал за продължаване на войната и написал книга за нея. Крал Едуард VII го поканил на обяд и му връчил рицарска титла.

Конан Дойл бил яростен консерватор. Бил против правото на глас за жените, искал обединение между Великобритания и САЩ. По време на Първата световна война пътувал по фронта, повдигал духа на войниците, наричал Германия „нация на убийци“ и настоявал на територията на Англия никога да не бъде допускан нито един германец.

Все пак имал и прогресивни идеи. Конан Дойл бил за реформата на бракоразводното законодателство и поддържал идеята, че жената има право да напусне мъж, който я бие. Яростно осъждал геноцида в Конго, провокиран от белгийските власти. Всъщност Конан Дойл харесвал имперските традиции и прогресивния хуманизъм едновременно и смятал, че това го прави истински англичанин.

Няколко пъти докторът писател влязъл и в ролята на детектив, разследващ престъпления като доброволец. Най-шумният случай в детективската му кариера станало делото на Джордж Едалджи – юрист, наполовина индиец, обвинен в убийството на домашно животно. През 1904 г. някой тероризирал малко селце до Бирмингам, като изкормвал малки понита от фермите. Едалджи бил обвинен, само защото наблизо бил намерен отпечатък от обувка, каквато притежавал и той. Местните ненавиждали чужденците и затова присъдата била издадена бързо – Едалджи бил осъден на 7 години затвор, малко по-късно освободен, но лишен от право да работи.

Когато научил за случая, Конан Дойл се ядосал и организирал срещи с Едалджи и началника на полицията, после разгледал местопрестъплението и събрал доказателства, че късогледият юрист индиец не е могъл да извърши злодеянието. Публикувал разследването си в статия, която събудила отклик в цяла Англия. Това бил английският аналог на „делото Драйфус“. Едалджи бил оправдан, но истинският престъпник така и не бил открит.

Цялата рационалност и здрав разум на Дойл обаче не предотвратили неговото увлечение по спиритуализма. През последното десетилетие от живота си той повярвал в общуването с отвъдното с помощта на медиуми. Интересът му към спиритуализма всъщност бил отдавнашен, но първоначално Конан Дойл се отнасял към тази идея с голяма доза скептицизъм. Краят на Първата световна война обаче променил настройката му. Той влязъл в обществото на спиритуалистите и започнал открито да ги рекламира. Написал 3 книги и много статии по темата, пропътувал цяла Великобритания и САЩ с лекции за спиритуализма. До края на живота си похарчил над 250 хил. паунда (съответстващи на няколко милиона днес) за поддръжка на медиуми.

Бил е масон в лондонската ложа „Феникс“, макар че си е тръгвал и се е връщал поне 2 пъти в организацията.
Кореспондирал си е с някои от най-светлите умове на своето време – Уинстън Чърчил, Оскар Уайлд, Бърнард Шоу, с президента на САЩ Теодор Рузвелт.

Артър Конан Дойл е оставил толкова голяма следа в света, отвъд образа на Шерлок Холмс, че сам се превръща в персонаж на различни произведения на изкуството по-късно. Писатели го включват като герой в романите си – Марк Фрост, Джулиан Барнс, Кристофър Голдън, Лънкълн Чайлд и др. Конан Дойл често е и образ в различни филми и тв сериали, снимани във Великобритания и САЩ.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90