Шест галактики „разрушители на Вселената“ засне „Джеймс Уеб“

Телескопът „Джеймс Уеб“ засне шест гигантски древни галактики, наречени от учените „разрушители на Вселената“, съобщава „Форбс“. Въпреки гръмкото определение, те не заплашват да сложат край на съществуването ни, но са получили определението, тъй като вероятно ще променят из основи досегашните схващания на астрономията за формирането на първите галактики след Големия взрив.

Обектите датират от времето, когато Вселената е била само на 3% от сегашната си възраст, и са много по-големи, отколкото се предполага, че е възможно за галактики толкова рано след Големия взрив. Ако откритията бъдат потвърдени, новата информация ще постави под въпрос разбирането на учените за това как са се формирали най-ранните галактики.

„Тези обекти са много по-масивни, отколкото някой е очаквал – коментира Джоел Леха, асистент професор по астрономия и астрофизика в Пенсилванския държавен университет, цитиран от „Гардиън“. – Очакванията ни бяха да намерим малки бебета галактики от този период, но открихме галактики от зората на Вселената, които са зрели колкото нашата.“

Галактиките са се сформирали около 500-700 млн. години след Големия взрив, предполагат астрономите, но не са най-старите, които „Джеймс Уеб“ засича – миналата година учените съобщиха за четири галактики, възникнали около 350 млн. години след началото на всичко. Техните размери обаче бяха значително по-малки, отбелязват експертите. Според изчисленията им шестте гигантски галактики са били дом на десетки, ако не и стотици милиарди звезди с големина приблизително колкото тази на Слънцето.

За да се даде обяснение за мащаба на тези шест галактики, астрономите ще трябва да преговорят основните правила на космологията.

„Оказва се, че открихме нещо толкова неочаквано, че то създава проблем за науката и поставя под въпрос цялата картина на възникването на ранните галактики“, казва Леха.

Предстои да бъде изследвани т. нар. „тъмни векове“ след Големия взрив, наречени така заради популярното възприятие, че след период на бързо разширяване Вселената е прекарала няколкостотин милиона години, охлаждайки се, за да може газовете да образуват първите звезди и галактики.

„Откриването на такива гигантски галактики толкова скоро след Големия взрив предполага, че тъмните векове все пак може да не са били толкова тъмни и че образуването на звезди е започнало много по-рано, отколкото предполагахме“, допълва д-р Ема Чапман, астрофизик от университета в Нотингам.