Шифърът на Любомиров

„Вземи, чети”, казал някога анонимният Свети Дух на анонимния свети Августин, тогава още просто Аврелий Августин от Хипон. И бъдещата звезда на религиозно-литературния небосклон взела и чела. А после писала. В книгите на иже во святих отца нашего² Августина скритите цитати, алюзиите и парафразите³ са изобилни като дъжд от вино или град от ястия⁴ на хобитски рожден ден. И никой не е обявил онзи Августин за плагиатор, защото тогава хората по-рядко са мятали камъни по блудниците и блудните синове.

За сведение на любомъдрото читателство, удавянето на авторовата персона в морето на попитата древна премъдрост от класиците и свещеното повторение на Истината в самозабрава и себезаличение⁵ представлява осветен от традицията и времето начин да се пише. Защото нищо оригинално не може да бъде създадено: вече шест хиляди години светът умува и твори, всичко вече е написано⁶. Пък и ние не протестираме срещу властта. Защо да пишем нови пиеси? Нови пиеси се пишат при протестиране срещу властта, а всички добри пиеси вече са написани⁷ (повтаряме ли се? Няма значение. А и според редактора ни, пиеси всъщност се пишат при заплащане от властта). Още повече, че Августин Нови Сердикийски-Любомиров изобщо не се занимава с никакви пиеси, а пише стихотворения. Пък кой ще каже кое е поезия и кое не е⁸?

Така че хайде без лицемерие. Оригиналността, както казва самият Августин Нови, е тъкмо това. „Оригиналност гони епигонът – как иначе ще има собствен стил”, поучаваше ни мъдро Радой Ралин⁹, царство му небесно.

Одеве си позволихме да наречем г-н Августин Любомиров „умбертоековец”. И наистина, умбертоековец, даже данбрауновец е той, защото истинският синьор Умберто, като същински магьосник на постмодерната криеница, не издаваше всичките си източници. Та кой ще ти знае, че например монологът за църковното злато и елмази, „най-сладостното богословие¹⁰” на абат Абон всъщност идва от спомените на добрия отец Сугерий или от фантазиите на Бернар дьо Клерво, ако не е отворил учебника по история на изкуството от баща и син Джансън? И кому е нужно да знае такива глупости? Изкуството на нашето време не иска да знаеш откъде авторът е черпил вдъхновение, а просто да си наясно със самия факт, че го е правил от достойни и изтънчени извори. Това продава. Ето на, издателите навремето са казвали и на самия Толкин, че не ги интересува предисторията на неговия измислен свят – тя е вършела работа, само колкото да изглежда като далечен фон, на който се развива действието. Тъй че е все тая дали човек е попреписал нещичко от Ремарк или от белградските графити – важното е, че го е направил добре.

Бездруго живеем в страната на анонимността: тук се няма предвид популярността на Anonymous (да ги вземат дяволите), а самия дълбок дух на българската култура. Още от времената на Симеоновия Златен век нашите писатели не пишат, ами преписват. Ние сме си култура на превода, на усвояването, преразказването и рецепцията (а не на рецептата за супа). Дращим приписки в полетата на Евангелия, които други са съчинявали. Дори и да не искаме, все се оказва, че сме преписали в час по математика, при това – с грешките на другарчето.

Така че стига паника и нека оставим младите поети на мира. Как да се научи човек да пише свои неща, ако не имитира жестовете и опитите на големите си предходници? Бе оставете го момчето на спокойствие¹¹! Играйте си да разпознавате заемките в късите му текстове, щом това ви забавлява и не се правете на интелектуалци.

Заради такива като вас емигрира народът¹²!

* „Жената е твоята нива; върви, прочие, на нивата си и я работи” (източник: анонимен ислямски пророк).

2. Анонимна църковнославянска формула.

3. Или перифразите? Все ги бъркаме тия пущини.

4. Анонимен „Властелин на пръстените”.

5. Анонимно Име (съзнаваме противоречието) на една мистична Роза.

6. Анонимен Любрюйер… ако не беше анонимен Ларошфуко.

7. Анонимен Булгаков.

8. Или е анонимен Кийтс, или е тезоименитият Потребител Фейсбушки.

9. И с това довършваше стиха за слона на времето от анонимния Б. Райнов.

10. По анонимния Уилям от Баскервил.

11. Една Жена На Женския Пазар Казва Така.

12. Източник: Гугъл.