Широко затворени очи за Слави Трифонов

Би Ти Ви не излъчи на 27 март предаването „Шоуто на Слави“. Водещият Слави Трифонов обяви, че телевизията налага цензура. Телевизията каза, че спира конкретното издание на предаването заради несъответствие със стандартите за телевизионно съдържание на неутрална и обективна телевизия като Би Ти Ви, която не толерира едностранно представяне в програмите си.

Проблемът е, че Би Ти Ви не е обективна и неутрална телевизия. (Както и която и да е телевизия у нас, между другото.)

Дали „Шоуто на Слави“ престъпва граници и зрителите гледат нещо друго, а не това, което жанрът на предаването им обещава, е отделен въпрос. И то много важен въпрос. Отговорът е, че още от създаването си „Шоуто на Слави“ престъпва тези граници. Но не защото там са гении на прекрачването, а защото самите граници не са очертани.

През 2002 г. „Шоуто на Слави“ предизвиква вниманието на СЕМ заради отправеното към Съвета писмо за право на отговор от страна на един политик – Емил Кошлуков. В резултат на тази акция обаче става ясно, че правото на отговор се отнася за предавания с информационен и публицистичен характер, но не засяга сатирични предавания. Дори председателят на СЕМ през 2002 г. твърди, че е недопустимо в сатирично предаване, което се основава на хипербола, да се дава право на отговор. Според променения след това Закон за радиото и телевизията, правото на отговор на засегнатия е гарантирано не просто във всяко предаване, но и във всяка медийна услуга.

През 2011 г. „Шоуто на Слави“ организира президентски дебат, по-късно пък подкрепи Меглена Кунева като кандидат за президент. Не може да се каже, че Слави Трифонов за първи път се занимава с политическа дейност. Затова мнозина акцентираха върху въпроса: защо едва сега Би Ти Ви се сещат, че са обективна и неутрална телевизия. Важен е и въпросът как се договарят отношенията между медия и външни продуценти в частните телевизии. Отнема десетина години на БНТ и НСРТ (а след това и СЕМ) да договорят с обществената медия какви процедури се спазват, за да бъдат защитени правата на всички страни в тези отношения. Но договарянето на правата и задълженията на външните фирми в частна медия остава извън правомощията на медийния регулатор. Видимо, частната медия не получава предварителен сценарий, няма изискване за предварителна яснота какво ще има в предаването. Тогава спирането му е крайна мярка, тъй като е редно, ако въобще ще бъде обсъждано, това да стане на ниво сценарий, идея, а не краен продукт. Отношенията между външни продуценти и медии са въпрос на саморегулация, който така и не поставяме. Предпочитаме да обявяваме конкретния случай за цензура или не, според това дали харесваме или не конкретното предаване.

Другият въпрос, който този казус поставя, е как определяме спецификата на предаванията. Едно предаване може да бъде „политическо“ като основен тематичен акцент, но може да бъде развлекателно, сатирично, забавно и т.н. като функция, която изпълнява. И ефектът от спирането му да се окаже такъв, че да спре и малкото политическа сатира, която се прави в ефира.

Въпросът е какво е това, което „Шоуто на Слави“ извършва с действията си по референдума – пропаганда, политика, партийна дейност? Можехме ли да спрем акциите по Тв7 на едно друго тв предаване, което се беше превърнато в партийно движение, а и на няколко телевизии, които са откровено партийни по съдържание; или пък на няколкото 24-часови платформи за пропаганда, които сменят говоренето си спрямо собственика на медията.

А сега е редно да обясня защо Би Ти Ви, както и другите телевизии у нас, не са нито „неутрални“, нито „обективни“. Само един пример е достатъчен – новината за това как на 31 март служебното правителство отмени наредба 208, с която общините и държавата да подпомагат интеграцията на хора, получили статут на бежанци или нуждаещи се от хуманитарна помощ. Ирина Цонева в новините на БНТ цитира мнението на служебните министри, че наредбата в този й вид не действала, защото няма нито един бежанец, който да е поискал помощ по тази наредба. В другите телевизии дори нямаше и такива детайли. Виновни излязоха бежанците, че не искат да се интегрират. Но тази информация не е вярна, никак не е обективна, макар че е съвсем неутрална.

Нито една медия не съобщи колко са общините, които са заявили участието си по тази наредба в подобен интеграционен процес. Ами ако за половин година няма нито една община, нито един кмет, който да е заявил желание да участва в подобна програма за интеграция? Държавната агенция за бежанците е длъжна да проведе информационна кампания сред хората, които имат статут на бежанци, и да ги информира в коя община могат да получат жилище, работа, обучение за децата си, здравни услуги и т.н. И чак тогава бежанците да подават заявление, че искат да участват в този процес на интеграция. Журналистите обаче забравиха за гледната точка на бежанците. Останаха близо само до тази на служебното правителство, което на 7 април трябва да гласува нова наредба. Няма цензура, няма свалено предаване, няма контрол. Лошото е, че няма и професионално написан репортаж за това събитие.

Ефектът от моментния сблъсък Би Ти Ви – „Шоуто на Слави“ е поносимост към свалянето на предавания и то с евтини обяснения. А както видяхме, „Шоуто на Слави“ продължава да се излъчва, въпреки че вече не е нито политическо, нито развлекателно. Но ако затворим очи за предаването, което не харесваме, ще ги затворим и когато свалят истински журналистически предавания. Ако въобще ги създадат.

Източник: в. „Култура“

Заглавието е на „Площад Славейков“, оригиналното е „Моята цензура“.