Шостакович плакал два пъти – когато умряла жена му и когато станал член на КПСС

Един от най-големите световни композитори Дмитрий Шостакович е роден на днешния ден, 25 септември, през 1906 г. Животът на големия композитор, преминал в съветската епоха, е пълен с нееднозначни събития. Той трябвало да върви по тънкия ръб на бръснача – да се подчинява на властта, но и да успее да съхрани съвестта си и до края на дните си да следва своите вътрешни убеждения.

Шостакович започва да пише музика на деветгодишна възраст. Веднъж го чува Александър Зилоти, ученик на Ференц Лист и учител на Рахманинов. Зилоти е остър:

„Няма шансове. Липсват му музикални способности”.

Но той не успява да прозре, че някой ден малкото момче ще стане автор на Седмата симфония, получила името „Ленинградска”, защото за пръв път прозвучава по време на обсадата на Ленинград. Винаги се е смятало, че това е произведение, рисуващо ужасите на войната, фашизма и смелостта на съветския народ. Но Шостакович започва да пише своята Седма много преди началото на Втората световна война. По-късно той признава, че симфонията е вдъхновена от ужасите на тоталитарните режими, към които той причислявал не само фашизма.

Днес Симфония №7 се изпълнява рядко, особено у нас, до голяма степен и заради политически предразсъдъци. Това е сложно произведение, което изисква огромен оркестър и отдадена публика. На 31 октомври 2020 г. Седмата симфония на Шостакович ще прозвучи в зала „България”, изпълнена от Пловдивската филхармония в чест на 75-годишнината ѝ. „Ленинградска симфония“ бе представена на пловдивския фестивал „Opera Open 2020“ като част от проекта „Музика на мира“, който предвиждаше едновременното изпълнение на произведението в 5 града в Русия, Германия, Австрия и България. В Града под тепетата 95 музиканти започнаха подготовката още през април самостоятелно в условия на изолация, по-късно на отделни малки групи, за да се съберат финално на Античния театър, където силата на музиката възтържествува въпреки извънредните обстоятелства. Оркестърът на Опера Пловдив е единственият, който успя да изпълни произведението на живо, както бе първоначално планувано.

През 1942-43 г. Седмата симфония е изпълнена в САЩ на концерти цели 65 пъти. Това е рядко постижение. Именно в този период композиторът се появява и на корицата на списание „Тайм” с пожарникарска каска като символ на съпротива срещу армията на Хитлер.

Корицата на сп. „Тайм“ с „пожарникаря“ Шостакович.

Със съветската власт Шостакович има сложни взаимоотношения. До входната му врата винаги стояло приготвено куфарче за всеки случай, ако дойдат да го арестуват. Така и не идвали, но заплахата висяла над главата му. Семейството му било сериозно репресирано. Сестра му била депортирана в Централна Азия, зет му бил арестуван, а тъщата на Шостакович била изселена в Караганда. В списъците на НКВД самият Шостакович бил вписан като последовател на Троцки.

Много негови приятели попаднали в концлагери или били разстреляни. През 1936 г. и над самия Шостакович се спуснали буреносни облаци. Постановката „Катерина Измайлова” не се харесала на Сталин. Диктаторът заявил, че това не е никаква музика, а пълна каша. Веднага след това критиката нападнала композитора. Дори го заподозрели в заговор с маршал Тухачевски против Сталин. Шостакович бил извикан на разпит, но случайността го спасила от арест. Просто преди да отиде, службите арестували следователя, който се занимавал с делото му.

През 1942 г. Сталин решава, че СССР има нужда от нов химн. Обявили конкурс сред най-изявените композитори на епохата. Шостакович се включил с надеждата, че ако неговото предложение бъде одобрено, ще му се разминат репресиите.

Сталин лично прослушал всички предложения. Харесал си най-много две – на Шостакович и на Хачатурян. И заявил, че трябва да се обединят и да напишат един общ вариант. Нямало как да откажат. Сталин харесал новата версия, но след известен размисъл избрал предложението на Александър Александров, което се превърнало в познатия химн на СССР след 1943 г. и заменило „Интернационала”.

Шостакович дълго успявал да се измъкне от членство в комунистическата партия, но било неизбежно. Неведнъж му намеквали, че е време. Той отлагал, дори се опитал да избяга точно преди събранието за встъпване в партията. Не се получило. Била му връчена партийна книжка. По-късно синът му разказвал, че баща му плакал два пъти в живота си – когато погребвали съпругата му и когато донесъл у дома партийната книжка.

Един от известните анекдоти за големия композитор се разказва и до днес. През 60-те години на миналия век на посещение в СССР пристигнал голям индийски композитор, който пишел филмова музика. Гостът се срещнал с Шостакович и се поинтересувал колко руснакът плаща на помощника, който записва музиката. Шостакович учудено повдигнал вежди и уточнил, че всичко прави сам. Индиецът възкликнал:

„Ама вие знаете нотите?”

Началото на световната известност на Шостакович идва с дипломната му работа – Първа симфония, написана в най-добрите традиции на Чайковски, Римски-Корсаков и Мусоргски. Когато я пише, Шостакович е само на 19 години. Произведението било представено на Първия международен конкурс за пианисти „Шопен” в Полша през 1927 г. Именно тогава талантливият младеж бил забелязан от немския диригент Бруно Валтер, който организирал задгранична премиера на симфонията през 1927 г. в Берлин.

През 1948 г. Шостакович бил обвинен в „преклонение пред Запада” и бил лишен от званието професор в Московската и Ленинградската консерватории. Главен обвинител на композитора бил партийният функционер Андрей Жданов. Едва 13 години по-късно Шостакович успял да се върне към любимата си преподавателска работа.

Композиторът е бил женен три пъти. Първата му съпруга, Нина, била астрофизик, ученичка на знаменития физик Йофе. Но тя се отказала от научната си кариера и се посветила на семейството. Бракът им приключва със смъртта ѝ. Втората му съпруга Маргарита Кайнова била сътрудник на Централния комитет на Комсомола. Скоро се разделят.

Третата съпруга на Шостакович се появява в живота му, когато той е на 55. Това е редакторката в издателство „Съветски композитор” Ирина Антоновна. Тя била доста по-млада от композитора и остава с нея до края на дните му. Шостакович умира на 9 август 1975 г.