Шоуто с шоуто на Слави

„Силата е във вас, колеги. Вие сте журналистите, вие владеете свободата на словото, ако вие се съобразявате с политиците, ще се подчините на целия хаос. Не ви ли е неудобно, че сме на 113-о място по свободата на словото? Не ви ли касае вас? Да не мислите, че аз съм някакъв лидер на свободата на словото? Не, аз просто си гледам правата. Не виждам това да се получава при вас. Не искам да ви обвинявам, но според мен, леко сте поувехнали и вие.“

Слави срещу журналистите. Рунд първи.

В пресконференцията, която екипът на шоумена даде по повод спряното му предаване, Трифонов се опита да се профилира като истинския носител на свободата на словото и на няколко пъти насмете журналистите. Разбира се, репликата за задното място в класацията за свобода на медиите, е забележка, която не може да се пренебрегва. Но и тя не може да бъде отправяна от всеки. Не и от човек, който си позволява груба манипулация и злоупотреба именно със свободата на словото.

В интерес на истината реакцията на журналистите бе незабавна и никак нелоша. Веднага след това изказване въпроса си зададе Стефан Андонов от списание „Икономист“:

„През годините си спомням, че сте бил приятел с Бойко Борисов, след това направихте положителен коментар за Ахмед Доган, четири години по-късно пуснахте песента „Време е да изхвърлим боклука“, след това подкрепихте Меглена Кунева за президент, сега инциирате подписка за референдум… Не е ли лицемерно да твърдите, че това е просто вашата лична позиция, след като инициирате политически промени и имате възможността да моделирате общественото мнение?“

Всъщност тази вметка от Андонов удря проблема право в десетката. Наистина ли Слави Трифонов е изразител на своята гражданска позиция, или зад шоуто с шоуто му прозират нечии тънки политически сметки?

Слави Трифонов от години употребява ефира, който е получил за сатирично шоу, за да прокарва определени политически внушения и журналистът от „Икономист“ изброи само малка част от заигравките. Самият Слави го допълни преди това с припомняне за свалянето му от ефир при Виденов и Костов. Имаше различни версии за изгонването му от телевизиите тогава – от неупоменати и нерегламентирани реклами до уж обидно за политиците осмиване на тогавашната външна министърка Надежда Михайлова в скеч, показващ как танцува на пилон.

Едно телевизионно шоу може да бъде спряно най-общо казано по две причини. Ако нарушава договора си с частната телевизия или ако има натиск от политически субекти отвън. При втория случай имаме цензура. При първия не. Засега всичко показва, че спорът си е между Би Ти Ви и Слави Трифонов. Намеса на външни политически сили не се афишира.

Сред най-логичните версии, които видях тези дни, е, че в момента се извършва препродажба на Би Ти Ви и собствениците й просто не искат скандали с нарушения, за които СЕМ ще ги глоби. Затова и са спрели епизода на „Шоуто на Слави“, в което водещият призовава за окупиране на парламента.

Правилно ли е решението на Би Ти Ви?

Да. Правилно, но закъсняло. „Шоуто на Слави“ от години правеше чиста политика, подпирайки най-различни изгодни и често противоречащи си уж каузи, а телевизията се правеше, че не забелязва. А границите категорично бяха подминати. Да, в сатирата са позволени заигравки с всякакви политически теми, но екипът на Трифонов отдавна забрави да се шегува с тях, а направо си прокара своята политическа програма. За съжаление, идеята им за референдум и мажоритарно гласуване далеч не беше и не е шегичка.

Разбира се, както казва самият Слави Трифонов, той има право да е гражданин и да изявява свободно своите политически искания. Например да иде пред парламента и да ги заяви – така, както би направил всеки друг България. Тънката разлика между Слави и всеки друг в България е, че останалите ще трябва да платят по 11 000 лева минутата рекламно време, за да влязат в ефира, с който разполага Трифонов. При това ефир, който е взет срещу обещанието да показва смешки и балерини, а не идеологии и мъже в черно.

Свободата на словото също така ти дава възможност да защитаваш своите политически виждания, но това важи за абсолютно всички граждани в България. Тоест, след като мнозинството от тях са се възползвали от тази свобода и са отхвърлили с гласуване политическите предложения на шоумена, то екипът му трябва да уважи това. Колкото и да го боли. Всичко друго си е чист рекет. Сега остава да видим дали политическата класа има изгода от него и ще му се поддаде.

В предаването, което последва сваленото от ефир, заявки за това засега няма. Трифонов забрави да прочете писмото с призива си, въпреки че обеща на пресконференцията, твърдейки, че именно то е причина за цензурата срещу него. Засега не е ясно защо. Дали някакви сили отвън са укротили ситуацията, или обяснението е по-просто: адвокатът му го е посъветвал? Тоест въпросът е дали наистина имаме гръмки конспирации, революции и задкулисие, или просто най-обикновен капитализъм.