Шшшшшшшшшшт!

Навремето, на излизане от първите прожекции на „Птиците“ на Хичкок, доста зрители били готови да изритат в главата първия невнимателен гълъб, оказал се достатъчно близо. Понякога изкуството може да накара човек да извърши иначе немислими неща. След края на прожекцията на „Без звук“ се усетих, че се старая да напусна мола възможно най-безшумно – все едно, че по коридорите дебнат слепи чудовища, които в никакъв случай не бива да ме усетят…

„Без звук“ е агресивна страхотия, която се развива почти изцяло сред минимални децибели, а героите постоянно си шъткат, с пръст, вдигнат пред устата – като семейство мишки, принудени да живеят около леко задрямал, силно изгладнял котарак.

Действието тече едва ли не в наши дни – през 2020 г., но по-голямата част от населението на Земята е избито от слепи бронирани чудовища с неизвестен произход (или поне така изглежда в селския район, където живеят семейство Абът). Чудовищата притежават изключително развит слух, който използват, за да локализират плячката си с абсолютна точност. А плячката сме ние.

Семейството Абът – бащата Лий (Джон Кразински от „Офисът“), жена му Евелин (Емили Блънт от „Сикарио“, „Looper: Убиец във времето“), синовете им Маркъс и Бо и нечуващата им дъщеря Реган са принудени да живеят в пълна изолация в провинцията. За да оцелеят, всички трябва спазват три прости за запомняне, но много трудни за изпълнение правила: не издавай нито звук, следвай пътеката или ще умреш, светне ли червено – бягай.  За звука е ясно, пътеката е покрита с мек пясък, почистена е от клонки и сухи листа и по нея може да се ходи безшумно. Червената светлина е предупредителен сигнал за най-опасната ситуация – в къщата има чудовище и ако някой от семейството е навън, трябва да предприеме веднага предварително уговорени спасителни действия.

В самото начало на филма Лий, Евелин и децата търсят провизии в изоставен магазин. Те са боси, стъпват на пръсти и общуват на жестомимичния език, когато шумът на внезапно включена играчка с батерии докарва първото чудовище. Всичко се случва толкова жестоко и светкавично бързо, че може и не го видите. Но не се притеснявайте – наоколо има още доста от тях. Първо ще ги чуете как дишат тежко, сумтят, хъркат и щракат. А после ще ги видите в цялото им великолепие (приличат на близки роднини на гигеровите пришълци) с безброй зъби и точещи се лиги.

За да стане още по-интересно, Евелин е бременна и ѝ терминът ѝ наближава. Едно бебе трудно би могло да бъде убедено да спазва първото правило за оцеляване в този свят.

„Нито звук“ е хорър, който още от първите минути стряска и очарова със своята безкомпромисност. Освен това ви принуждава да спрете с пуканките и начоса, сандвичите, бонбоните и цялата тази чума на съвременните синеплекси. В напрегнатата тишина на „Нито звук“ само изключително нагъл зрител би си позволил да млящи, хрупа и шумоли с опаковки – докато всички на екрана ходят на пръсти и едва дишат.

Освен изпълнител на главната рола, Джон Кразински е и режисьор на филма.

Филмът така добре вкарва зрителя в историята, че на моменти и на мен ми идваше да шъткам на героите, когато ми се струваше, че някой от тях е въздъхнал прекалено шумно. Ако в някой от най-напрегнатите моменти беше звъннал телефон на разсеян зрител, предполагам, че всички в салона щяхме да подскочим един метър. Някои с по-слаби сърца биха могли да получат и инфаркт.

Не очаквайте от „Без звук“ скрити послания, не търсете сюжетни дупки и логически пропуски. Щях да кажа „отпуснете се и насладете на ужаса“, но едва ли ще можете да се отпуснете. По-скоро ще седите на ръба на седалката със стаен дъх и побелели от стискане пръсти. Но може наистина да се насладите на играта на актьорите. Между Джон Кразински и Емили Блънт има доста вълнуваща химия. Те играят семейство с такава емоционална убедителност, колкото е възможно – може би защото наистина са семейство. А актрисата Милисенд Симънс, която играе Реган, действително не чува. И още един любопитен факт за размишление на финала – Джон Кразински, който е режисьор на филма, в една от сцените със специален костюм играе и едно от чудовищата.

В семероамериканския боксофис този толкова тих и евтин филм (бюджетът му е само 17 млн.) вече вдигна голям шум, от зеленият шум на парите – с 50 милиона долара приходи от дебютния си уикенд, „Без звук“ направи втория най-успешен старт за 2018-а след „Черната пантера“.