МАРИЯ ЖОАО ПИРЕШ И НАЙДЕН ТОДОРОВ

Щафетата на живота

Деца се прощават с близките си на жп гарата в Лвов, прокудени от руската военна инвазия в Украйна. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Щафетата на живота

Деца се прощават с близките си на жп гарата в Лвов, прокудени от руската военна инвазия в Украйна. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Тази нощ не съм си лягал.

Две украински деца, студенти, момче и момиче на 19. Отишли с „Уизеър“ на разходка в азиатска държава. С по една раничка на гърба, както се пътува с нискобюджетните авиолинии. И с летни дрехи, защото там, където отиват, е лято. Там ги заварва войната. Нямат къде да се върнат. Нямат и как. И остават на улицата. Просто така. Съвсем сами и съвсем без нищо.

Отиват в посолството на една много уредена и много много богата европейска държава и искат помощ. Оттам им казват, че им съчувстват, но нямат бюджет, за да ги превозят до богатата държава.

За щастие, в съседство с посолството на богатата и уредена държава било посолството на най-загубената и неуредена държава в Европа. Но с най-прекрасния, велик и Христов народ на Земята. Посолството на загубената държава нямало бюджет дори за дребни сладки за прием на националния си празник, какво да говорим за самолетен билет на бежанци – и то двама, и то украинци. Само че консулът, който срещнал децата, не им го казал. Прегърнал ги. Прибрал ги при себе си. И започнал българският екзодус с цялата си хаотична красота. В местната българска общност приели децата вкъщи, щипали им бузките, направили им баница, събрали помежду си пари, дали им дрехи, купили им самолетни билети.

Щафетата на живота.

Вчера влязох при ректор на малко висше училище, където се преподава специалността, която учат украинчетата. Не довърших изречението. Минути по-късно с човек от студентския съвет намерихме стая в общежитието.

Благодарен съм, че тази нощ точно аз бях Избран да взема децата от летището. Граничните полицаи ме пуснаха почти до самолета. Щафетата на живота сработи и тук. Всеки познава някого, който познава друг, който работи някъде… Държавата ни е пълен хаос, няма нито идея, нито правила какво трябва да се прави. Но хората ни са добри и правят каквото трябва.

Имах две деца. Вече имам четири. Сега спят.


Текстът е от профила на автора във Фейсбук.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах