Щъркелов и моментът, когато се изправяме на фронта срещу своите освободители

Изложбата в Софийската градска галерия представя платна от военния период на живописеца, които показват последствията от събитията на фронта и крайния победител във всяка битка - природата

Константин Щъркелов, „Направа на телени мрежи“, 1916 г., маслени бои върху платно, 79х121 см, Национален военноисторически музей - Щъркелов и моментът, когато се изправяме на фронта срещу своите освободители

Константин Щъркелов, „Направа на телени мрежи“, 1916 г., маслени бои върху платно, 79х121 см, Национален военноисторически музей

Взаимоотношенията между България и Русия пропагандата винаги е обяснявала, провокирайки емоции между двата народа. Каквито и интереси да стоят зад желанието на Руската империя да ни освободи от Османската, Освобождението остава ключова точка в чувствата на българите към руснаците. Затова моментът, когато за пръв път се изправяме срещу руската войска на фронта по време на Първата световна война, е особено болезнен за нашите войници. Виждаме го изобразен в платно на Константин Щъркелов. Картината може да бъде видяна в Софийската градска галерия (СГХГ), в изложбата „Константин Щъркелов. Самотникът скитник“. 

В Първата световна война България е част от Тройната коалиция, а Русия – от Антантата. На 5 септември 1916 г. румънска и руска дивизии атакуват Добрич. За пръв път на бойното поле българи се сблъскват с руснаци, които – някак наивно – очакват да не се стреля срещу тях. Но когато руската кавалерия атакува, българските защитници хладнокръвно я изчакват и откриват огън. Руснаците не вярват, че това е българската армия, убедени са, че срещу тях стоят германци. Не вярват, че българи ще стрелят срещу своите „братушки“…

Тази битка е повратна за войната, а военният художник Щъркелов решава да изобрази напрежението преди бойните действия, поставянето на телена ограда на фронта, показвайки битка в сърцата на българските войници, които за пръв път ще се изправят срещу своите освободители.

„Войниците сякаш са едно цяло с коловете и телта. Това е много интересен поглед от страна на художника към едно тривиално събитие. Като че ли кръвта се лее, докато се поставят телените мрежи, а не след това”, казва изкуствоведът Красимир Илиев от Софийската градска галерия.

Америка за България

Най-голямата изложба на Константин Щъркелов след 1990 г. у нас представя редица платна на живописеца от военния му период, които показват последствията от събитията на фронта.

В галерията са изложени три варианта на картината „Направа на телени мрежи“. Снимка: Гергана Димитрова/Площад Славейков

Крайният победител след всяко военно стълкновение – природата, е идеята на друга от най-интересните картини на художника от този период – „Река Черна“. Творбата може да бъде видяна само в каталога на изложбата, когато излезе. Картината изобразява завоя на река Черна, мястото на едни от най-кървавите битки по време на Първата световна война. На 9 май 1917 г. силите на Антантата се сблъскват с българските войски и започва една от най-кръвопролитните битки на Южния фронт. Точно тази картина, изобразяваща пролет, река и макове, показва отношението на Щъркелов към войната.

„Река Черна“, 14 май 1917 г., акварел върху хартия, 23,8х39,8 см, частна колекция

„От гледна точка на историята това са едни от най-успешните сражения на нашите войски, защото загубите на противника са многократно по-големи. Това е едно паметно събитие по отношение на войната, но за Щъркелов това е победата на природата, която ще заличи, както и се случва, всичко – топовните гърмежи, труповете, ще останат само маковете, тревите и реката, която бавно и спокойно тече. Природата ще бъде победител в крайна сметка, хората малко или повече ще забравят за битките”, отбелязва Илиев и добавя: „Картината показва вътрешното му усещане, че войната лично на него му е причинило големи поражения.“

Щъркелов рисува картините си успоредно на събитията на фронта, присъствал е на бойните действия на Южния и на Северния фронт. Произведенията му, рисувани по време на войните, са изложени в малката зала в черно на СГХГ. Художникът често е показвал топографията на мястото, където са се случвали военните действия, датирал е картините си точно.

„За него Северният фронт е бил много по-драматичен от Южния. Това, което вижда там, силно го е потресло. Част от него показваме тук. Има доста жестоки рисунки, в които румънски пленници влачат труповете на своите войници към окопа, за да бъдат погребани. Ето ги в самия окоп. Има човек в цивилни дрехи, има и ранени…”, отбелязва Илиев.

В пейзажите на Щъркелов от фронта няма нищо военно. Ако не прочетете датата и мястото на събитието под творбата, не бихте предположили, че на тази идилична картинка е имало трупове и кръв, защото такива в произведението нями. Художникът изобразява и бита на войниците. Не рисува висшето командване, а офицери на фронтовата линия, които могат да се видят в изложбата.

Скици на войници от фронта. Снимка: Гергана Димитрова/Площад Славейков

„Автопортрет“, 19 ян. 1917 г., акварел върху хартия, 29х20,5 см, Национална галерия

По онова време присъствието на художници на фронта е с пропагандни цели. Творците не са на първата линия, след като по време на Балканската война някои загиват в битките. Командването стига до заключение, че трябва да се създаде буфер за интелектуалците на фронта, за да не участват в преките военни действия и да не загиват, както Дебелянов и един талантлив художник, приятел и състудент на Щъркелов – Иван Карагьозов. Така се ражда и идеята за походни театри, където се събират трупи – не само от професионални актьори. Художникът Иван Пенков, например, е актьор в такава трупа, която изнася спектакли и хуморески пред войниците.

„Една убита крава“, 27 дек. 1915 г., акварел върху хартия, 18х32,5 см, Колекция Румен Манов

Картините, рисувани от военните художници по време на Първата световна война, са били представени на голяма милитаристична изложба в Берлин през 1916 г. Изложени са над 1000 произведения, сред които и на български художници. Сред тях е платното на Ярослав Вешин „На нож“, както и една на Щъркелов, която в момента може да бъде видяна в Градската галерия. Озаглавена е „Носят хляб за позициите“. Тази картина е присъствала и в каталога на изложбата.

„Носят хляб за позициите“, 5 дек. 1915 г., акварел върху хартия, 32х23 см, Национален военноисторически музей

„Тази война ми раздруса душата и цял ме промени. Тук видях колко малко знам, за да мога да изразя това, което виждам“, споделя приживе Щъркелов.

Но войните не закоравяват душата на художника, напротив – чувствителността му силно се изостря. Може би затова той рисува войниците, а не бойните действия.

„Умрелият на бойното поле оказва по-силно въздействие от изображението на бойни действия или атака – казва Илиев. – Виждаме ужаса на войната. Щъркелов не желае да рисува смъртта, така се появяват тези виртуозни пейзажи. В тях искри цялата сила на природата.“

Изложбата „Константин Щъркелов. Самотникът скитник“ може да бъде разгледана в Софийската градска галерия до края на октомври.

Вижте още: НАЙ-ГОЛЯМАТА ИЗЛОЖБА С КАРТИНИ НА ЩЪРКЕЛОВ

Снимка: Гергана Димитрова/Площад Славейков

Снимка: Гергана Димитрова/Площад Славейков

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах