Щъркелов, роден очарован от природата преди 130 години

Убеден е, че няма по-красива земя на света от България

Константин Щъркелов, „Жътва“, 30-те г. на ХХ в. - Щъркелов, роден очарован от природата преди 130 години

Константин Щъркелов, „Жътва“, 30-те г. на ХХ в.

Наричан Цар на акварела, Константин Щъркелов е между най-ценените художници в българското царско семейство. Заради интереса на Фердинанд и Борис към неговото изкуство, художникът понася големи беди и неудобства. Днес, 58 години след смъртта му, Щъркелов продължава да е сред най-търсените автори на родния арт пазар.

Въпреки че българските монарси са купували често произведенията му, Националната галерия (основана с творби от царската колекция) не може да се похвали с много негови картини. Повече притежава Софийската градска галерия, но най-много са в частни колекции. Според специалисти, възможно е да са били изнесени от България от различни членове на царската фамилия – от Фердинанд при абдикацията си, от княгиня Евдокия, а вероятно и от царица Йоанна и малкия цар Симеон при отпътуването им от България през 1946-а.

Роден преди 130 години в София, Константин Щъркелов постъпва в Рисувалното училище през 1906 г., десет години след неговото основаване. Още през първия семестър участва в конкурс и печели премия. Заради тежките материални условия, в които живее, младият художник прекъсва следването си през 1908 г. и заминава за Одеса, по собствените му думи: да си търси късмета. През 1909 г. той е в Москва, където посещава галерии и дружи с писателя Давид Максимчук, близък приятел на Лев Толстой.

Със завръщането си в родината Щъркелов продължава образованието си, но отново го прекъсва, за да се включи в Балканската война. Завършва Рисувалното училище девет години, след като започва – през 1915 г., при проф. Иван Мърквичка.

„На Щъркелов дядо му бил свещеник и бил много висок, та му казвали Щрък-Кольо и оттам Щъркольо – Щъркела. Баща му Георги бил обущар, а майка му – баба Мария – произхожда от Ниш. По баща са кореняци софиянци…“, отбелязва в дневника си Чудомир, с когото са съученици в Рисувалното училище.

Снимка на Константин Щъркелов с Чудомир (Димитър Чорбаджийски) от времето, когато двамата са съученици в Рисувалното училище

Константин Щъркелов се посвещава на пейзажа.

„Когато рисувам – било пейзаж или цвете, аз чувам музика или като че ли прочитам стихове на Лермонтов или Надсон. А когато слушам голям оркестър или хор, аз виждам пейзаж… Тия пейзажи, що са дните на моите тъжни песни, тия малки мирове, на които душата се е спирала, споделяла е своето настроение. Там е истинският ѝ живот“, казва художникът.

„Погановският манастир“, 30-те г. на ХХ в.

„Пирински минзухари“, 1927 г.

През 1910 г., когато Тръпко Василев и Петър Морозов отварят Постоянната художествена галерия в София, акварелистът излага четири неподписани произведения, които веднага си намират купувачи. През 1911 г. той представя първата си самостоятелна изложба и сумата от продадените картини му позволява следващата пролет да отпътува за Западна Европа. Обикаля Мюнхен, Париж, Лондон, Женева, Лозана, Венеция, Риека, Загреб и Белград. Пътешествието му е документирано в десетки акварели.

CLSTR

„Паркът Монсо в Париж“, 1912 г.

„Пред река Серет в Румъния“, 30.01.1917 г.

„Битолско поле с река Черна“, 14.05.1917 г.

Освен в Балканската война, Щъркелов участва и в Първата световна – като военен художник на Македонския и Добруджанския фронт. За което получава „Сребърен кръст“.

Второ голямо пътешествие из Западна Европа Щъркелов предприема в периода 1922-23 г. В продължение на 11 месеца той живее в Германия. Три години по-късно предприема ново пътуване – до Египет и Йерусалим.

Художникът свива семейно гнездо сравнително късно за онези години – на 40. Със съпругата си Соня Стойкова имат две дъщери – Весела и Богдана.

От Двореца редовно купуват пейзажи на Щъркелов, притежават негови творби дори от първата му самостоятелна изложба.

„При закриването на изложбата ми дойдоха от Двореца и ми съобщиха, че цар Фердинанд живо се интересувал от моите картини и искал да му ги покажа…“, пише той в своя дневник.

„Автопортрет“, 14.06.1913 г.

Последствията за Щъркелов заради вниманието на царското семейство след държавния преврат през 1944-а са драматични – изключен е от Съюза на българските художници, арестуван е, съден от Народния съд и прекарва пет месеца в Централния затвор.

В протокол от разпит Щъркелов разказва за чисто творческото естество на тези контакти:

„Връзките ми с цар Борис са били като на художник към любител на изкуството. Специално към моите картини той имаше голяма слабост. Може би под влияние на цар Фердинанд, който ценеше извънредно акварела и се радваше на моите картини, а може би и затова, че аз рисувах с особена любов цветята, които той обичаше и изучаваше като ботаник. В мен виждаше един искрен художник и се ползвах с неговото внимание. За политика никога не съм разговарял с цар Бориса, само около моето или въобще за чистото изкуство”.

По-рано същата година домът на Щъркелов е разрушен от бомбардировките над София и той се преселва със семейството си във Варна, откъдето е съпругата му. Но новата власт му отнема и софийското жителство.

Художникът живее във Варна до 1957 г. и в писмо до своя приятел, карикатуриста Александър Божинов, Щъркелов споделя:

„Бълнувам, както Чеховите „Три сестри“ за Москва, а аз за София…“.

Въпреки Народния съд, затвора, изселването… в края на живота си художникът получава признание. През октомври 1960 г. в София се организира юбилейна изложба за неговата 70-годишнина и 50 години творческа дейност, присъждат му дори орден „Кирил и Методий“ I степен.

Покрай тези събития той отбелязва в дневника си:

„Не помня в живота си толкова да съм бил погълнат от работа. Може би това е лебедовата песен, но ще трябва да я изпея…“.

Няколко месеца след това, на 29 април 1961 г., Константин Щъркелов умира. Въпреки всички перипетии, които му поднася съдбата, художникът доживява до 72 години – може би заради очарованието от природата, което запазва в душата си докрай, отразено в картините му.

„Обичам нашите четири годишни времена. И съм убеден, че няма по-красива земя на света от България. В нея може да се развие геният на всемира“, казва приживе Щъркелов.

След промените най-голямата изложба с негови произведения бе наредена в малката столична галерия „Лоранъ“ през юни 2017 г. – „(Не)Познати истории“.

„Китка от Родопите“, 02.08.1919


Бел. ред. – всички илюстрации в публикацията са предоставени от галерия „Лоранъ“. 

Bookshop 728×90