Щастливия принц и сълзите на Оскар Уайлд

Приказка, топла като сърцето на лястовиче и светла като ангелска сълза, измисля гениалният писател Оскар Уайлд. Пише я през 1888-а, озаглавява я „Щастливия принц” и първо я разказва на синовете си Сирил и Вивиан. После я подарява и на всички останали деца, като я включва в сборник с пет приказки. Днес, два века по-късно, томчето е световен бестселър, а „Щастливия принц” е най-популярната история в него. Издателство „Лист” я отпечатва в самостоятелна книга като част от хитовата си поредица „Детски шедьоври от велики писатели”. Големите достойнства на изданието са новият превод на Диана Симеонова и илюстрациите на Мила Янева-Табакова.

Сюжетът прелита на крилете на едно лястовиче и каца върху златната статуя на Щастливия принц в центъра на града. Принцът моли птицата да изтръгне рубина от меча му и сапфирите от очите му и да ги даде на бедните. Лястовичето изпълнява молбите му, а какво се случва по-нататък, прочетете сами.

По времето, когато пише историята, която провокира съчувствие, жалост и обич, авторът на романа „Портретът на Дориан Грей” и пиесите „Колко е важно да бъдеш сериозен” и „Ветрилото на лейди Уиндърмиър” е на 34, а децата му на 2 и 3 години. В спомените си, писани десетилетия по-късно, по-малкият син Вивиан отбелязва, че по онова време животът им бил щастлив, а Оскар описва като всеотдаен и любящ баща.

Седем години по-късно нещата се променят. На 25 май 1895 г. Оскар Уайлд чува присъдата „виновен“ по обвинение за „възмутителна проява на неприличие с друг мъж“. Наказанието е две години строг затвор и гениалният автор е хвърлен в тъмница заради отношенията си с един аристократ. Порядките на Викторианска Англия заклеймяват подобни отношения като „содомия”, което обозначава не само секс с животни, а и хомосексуална любов.

Оскар Уайлд минава през ада, но не по-лек е животът и на момчетата му. След края на процеса съпругата му Констанс сменя фамилията си на Холанд се премества с децата си в Швейцария. После праща момчетата в Германия. С това обаче мъките им не свършват. Констанс умира през 1898-а, а роднините ѝ правят всичко възможно синовете на Оскар Уайлд да забравят баща си напълно. Писателят така и не вижда повече децата си и единствената връзка на Сирил и Вивиан с него остават „Щастливия принц” и останалите приказки, написани за тях.

Още от илюстрациите на Мила Янева-Табакова: