Ще бъде ли възродено Кафене „България“?

Планират да възстановят легендарното кафене, пострадало от бомбардировките над София, в нова пететажна сграда на същото място

Визуализация на проекта за надстрояване на сградата, където някога е било Кафене „България“. Автор на проекта е арх. Тодор Бояджиев. - Ще бъде ли възродено Кафене „България“?

Визуализация на проекта за надстрояване на сградата, където някога е било Кафене „България“. Автор на проекта е арх. Тодор Бояджиев.

Там е туптящото сърце на София – на метри от Двореца, в карето на Гранд хотел „България“, зала „България“ и старото, изчезнало, но незабравено Кафене „България“. В наши дни, 136 години по-късно, градостроители обмислят построяването на нова пететажна сграда на ъгъла на улиците „Дякон Игнатий“ и „Аксаков“, точно на мястото, където някога архитект Антон Колар издига Кафене „България“, живо в легендите.

Новото здание, проектирано в естетиката на днешния ден, едва ли ще се сдобие със същата неувяхваща слава като сградата от 1885 г., въпреки намеренията на арх. Тодор Бояджиев и инвеститора Мирослав Печев да превърнат сградата в естествено продължение на останалите здания в карето. На общественото обсъждане стана ясно, че те дори възнамеряват да интегрират новата сграда със съседната Зала „България“, като отворят нов вход към нея и проектират заден двор – градина, общ за новото здание и концертния комплекс.

В червено е означено мястото, където комплексът ще бъде изграден догоре.

Плановете са строежът изцяло да запълни пространството между сградите на Българската банка за развитие и на Софийската филхармония. От двуетажното кафене „България“ с купол на покрива след бомбардировките през 1944 г. е оцелял само първият етаж. И сега, в новата пететажна сграда, са измислили да възстановят в някаква степен легендарното кафене – на първия и втория етаж на новата постройка…

Кафене „България“ някога. Снимка: „Стара София“

Тези сгради са проектирани от първия градски архитект на София – чеха Антон Колар, който изготвя и първия градоустройствен план на столицата по нареждане на княз Батенберг. Негово дело са проектите за паметника на Васил Левски, Софийската гара, Военното училище и Военното министерство и много други. Но перлата сред всички е Гранд хотел „България“. Това е първият луксозен хотел в страната след Освобождението, бил е лице на новата държава и затова е било от особено значение да отговаря на всички европейски стандарти. В него са отсядали всички важни особи, пристигали в млада България. И не само тогава, още дълги години Гранд хотел „България“ е основна резиденция за най-важните гости в страната. Тук са живели в различни епохи личности като Джеймс Баучер, Рабиндранат Тагор, Фьодор Шаляпин…

Кафенето на ъгъла на „Дякон Игнатий“ и „Аксаков“ било първото по европейски образец у нас. То било любимо на българските творци и интелектуалци от всички епохи. Там си е пиел кафето „а ла турка“ патриархът на българската литература Иван Вазов. Там са се събирали хората от кръга „Мисъл“. Там са се срещали мислители и строители на съвременна България. Политиците и богаташите ходели в „Панах“, част от хотел „Панах“ на бул. „Дондуков“, днес несъществуващ. Но кафене „България“ било мястото, от което тръгвали идеите. То било непосредствено срещу Двореца и много често „съгледвачи“ на царя бързо му донасяли какво говорят умните глави. Така се чувал гласът – ако не на народа, то поне на неговия интелектуален елит. Твърдят, че Кафене „България“ е имало толкова силно влияние върху българската политика, колкото кафе „Прокоп“ в Париж върху първата енциклопедия.

Ценко Бояджиев, „Кафене „България“, 1966 г.

Бомбардировките в София в началото на 40-те години слагат край на този бурен културен живот в кафенето. Чак до 70-те години на ХХ век сградата на хотела и кафенето са дом на творци и интелектуалци – в част от помещенията на хотела се разполага Агенция „София прес“, а във възстановената сграда на кафенето репетира хор „Кавал”.

Четенето е безопасно за вашето здраве

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах