Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Ще имаме Оскар, ама друг път

Безопасният чар на българското кино не очарова американската академия

„Съдилището“ спечели „Златна роза“, сега ще се бори за Оскар. - Ще имаме Оскар, ама друг път

„Съдилището“ спечели „Златна роза“, сега ще се бори за Оскар.

Може ли български филм да вземе Оскар? Това се пита всяка година българското кино и само си отговаря най-точно с незабравимите думи на Миташки от „Куче в чекмедже“ – „Татко ще ми купи колело, ама друг път! Сега няма пари“. Ако добавим и още една култова реплика – „Парите са тор, от която никнат красиви цветя“ (на Ястребовски-Соколов-Мисирков от „Опасен чар“) вече имаме не само отговор кога, но и обяснение защо засега (без)опасният чар на българското кино не успява да очарова американските академици.

„За добро кино трябват повече пари“ – това са думи на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, режисьорите на най-добрия и най-награждаван български филм през последните години „Урок“. Техният урок е, че добър филм може да се направи и с малко пари, но за добро кино трябват повече:

„Когато започнем да правим по 20 филма годишно, поне пет ще бъдат наистина добри“.

Урок“ е най-награждаваният български филм през последните години.

Урок“ е най-награждаваният български филм през последните години.

Лошото обаче е, че наличието на добри филми – или дори много добри, съвсем не е гаранция за Оскар или номинация. Всяка държава си има различен правилник, по който определя своето предложение, и в някои страни изборът става причина за остри несъгласия и скандали. Такива случаи имаше в Индия през 2007 г. – а в България през последните няколко години това е редовна практика.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

У нас ясни правила няма. Но има Национален съвет за кино. Той се състои от 12 души, а те, освен че измислят постоянно критикуваните от режисьорите правила, по които държаната раздава пари на киното, предлагат на изпълнителния директор на НФЦ български филми за представяне на световни конкурси и номинации. Когато някой оспори по-настоятелно техния избор, му отвръщат с декларации, в които „категорично възразяват“, „абсолютно не приемат“ и „напълно отхвърлят“ „направените внушения“, като „твърдо подчертават“, че не са нарушили процедурата, която действа от 2008 г.

Изглежда най-логично по-голям шанс за Оскар да има филм с повече награди от международни фестивали и по-добри отзиви от световната критика. У нас практиката е обратна. През 2001-та „Кецове“ с една награда (диплом от Московския фестивал) бе предпочетен пред „Аве“ – с 10 отличия* от Хамбург, Сараево, Висбаден, Варшава… През 2014-та „Българска рапсодия“ – без обявени в IMDb международни успехи, дори без отличие от фестивала на българското кино „Златната роза“, бе харесан от Националния съвет за кино повече отколкото „Виктория“ – с номинации от Чикаго, Ротердам, Сиатъл, Сънданс и с отличие от Мюнхен.

Българският филм, който ще се бори за Оскар 2016 е „Съдилището“ на Стефан Командарев. Сред плюсовете му са важните въпроси за българската вина, темата за бежанците – остро актуална в последните месеци, номинацията за гран при от Варшава и може би фактът, че преди 6 години друг филм на същия режисьор („Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, 2008 г.) успя да влезе в краткия списък с деветте заглавия, от които бяха излъчени петте номинации. Членовете на Националния съвет за кино някак не успяха да забележат „Урок“, с неговите 12 международни отличия и много добри отзиви в чуждата специализирана преса.

Асен Блатечки и Васил Василев-Зуека като трафиканти на бежанци в „Съдилището“.

Асен Блатечки и Васил Василев-Зуека като трафиканти на бежанци в „Съдилището“.

Още не знаем с каква конкуренция ще се сблъска на американска земя „Съдилището“, но съдейки по номинациите от миналата година, шансове му са нищожни. Има няколко компонента, общи при петте кандидате за чуждоезичния Оскар, които отсъстват при нашия филм. Това са броят на победите и номинациите в международни фестивали, сборният рейтинг от оценките на най-популярните критици в сайта Metacritic и броят на гласовете за филма в IMDb. Ето тези числа при оскаровите номинации от миналата година:

„Ида“ – 71 награди и 64 номинации, рейтинг в Metacritic 91, гласували в IMDb 27 900

„Левиатан“ – 25 награди и 30 номинации, рейтинг в Metacritic 92, гласували в IMDb 23 000

„Мандарини“ – 11 награди и 6 номинации, рейтинг 73 в Metacritic 23 000, гласували в IMDb 14 000

„Тимбукту“ – 19 награди и 9 номинации, рейтинг в Metacritic 99, гласували в IMDb 6 600

„Диви истории“ – 39 награди и 44 номинации, рейтинг· в Metacritic 77, гласували в IMDb 52 000

А ето и нашия филм:

„Съдилището“ – 1 награда и 1 номинация, рейтинг в Metacritic няма, гласували в IMDb 151

Всякакъв коментар е излишен.

И за финал – мнението на Иван Ничев, режисьор на миналогодишното ни предложение и член на Националния съвет за кино:

„Не трябва да се забравя за културните натрупвания. Преди да стигне до своя първи Оскар, Полша има четирима нобелисти в литературата, няколко световни композитори, девет номинации, един почетен „Оскар“ за Анджей Вайда и друг за „Пианистът“ на Роман Полански, сниман във Варшава. Така че не бива да се сърдим и да се чудим защо нямаме Оскар.“

„Ида“ спечели Откар за чуждоезичен филм в началото на тази година.

Полският „Ида“ спечели Откар за чуждоезичен филм в началото на тази година.

История и правила на Оскарите за чуждоезичен филм

Наградата на Академията за чуждоезичен филм съществува от 1947-а (а се връчва редовно от 1956 г.) и за разлика от всички останали Оскари, тя не е за отделна личност, а за страната-производител на филма като цяло. Обаче на оскаровата церемония, правото да вдигне (прегърне, целуне, захапе) заветната статуетка има режисьорът. През годините най-често са отличавани филми от Европа. От 67 награди 55 са връчени в ръцете на европейски режисьори, шест са за азиатски филми, три за африкански и три за режисьори от Северна и Южна Америка.

Страната с най-много победи – 14, плюс три Специални награди и 28 номинации, е Италия, като 4 от отличените филми са на Федерико Фелини и 4 на Виторио де Сика. Страната с най-много номинации – 10, но без нито една победа, е Израел – което показва, че колкото и да е силно еврейското лоби в Холивуд, гласуването все пак по съвест. Най-много номинации 39 (12 победи) има Франция. На трета, четвърта и пета позиция са Испания (19 номинации, 4 Оскара), Япония (15 номинации, 4 Оскара) и Швеция с три Оскара от 14 номинации. С три Оскара е останал в историята и СССР, но Русия също има един (за „Изпепелени от слънцето“), така че можем да приемем, че руското кино е спечелило 4 победи. Общо страните, печелили заветната статуетка, са 25. От бившия соцлагер в тази група влизат още Чехословакия (два пъти), Полша и Унгария. Един Оскар („Ничия земя“, 2001) има и Босна и Херцеговина. Номинации обаче имат и Югославия (6), Виетнам, Казахстан, Македония, Естония, Грузия, Куба, бившата ГДР, Китай, Камбоджа – общо 30 държави, които още не са стигали до победа, но поне имали шанс 1:5.

Всяка държава получава покана да представи един филм, който, за разлика от кандидатите за всички останали Оскари, няма нужда да е бил показван в САЩ, но трябва да е въртян в страната, от която произхожда поне една седмица в годината, предхождаща церемонията по награждаването. Предложението трябва да бъде направено от организация, жури или комитет, съставен от хора от филмовата индустрия, а имената им трябва да бъдат изпратени в Академията. Изпращат се и копия на филма, субтитрирани на английски и Академията организира прожекции за членовете на специалната комисия, които избират петте номинирани филма. От 2006-та насам процесът протича в два етапа. Първо се обявява списък с девет заглавия, което се гледат от по-малобройно жури от 30 членове, които седмица по-късно обявяват петте номинации.

По-голямата част от диалога трябва да е на език, различен от английски, но може и въобще да липсва диалог – както беше във „Балът“ на Еторе Скола (1983). Френският „Артистът“ от 2011 г. (с френски режисьор, френски актьори, френско финансиране) с пет Оскара, включително и за най-добър филм, не бе предложен за чуждоезичната категория, защото макар и произнесени със силен френски акцент, двете думи на Дюжарден – With pleasure – са казани на английски.


 

* Броят на отличията за споменатите филми е според най-голямата интернет база данни за киноиндустрията IMBd.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах