Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Ще излезе ли културата с партия „Четяща България“ на изборите?

Това не е утопия, твърди издателят Светлозар Желев

Светлозар Желев е бил редактор в издателствата "Сиела" и "Колибри". - Ще излезе ли културата с партия „Четяща България“ на изборите?

Светлозар Желев е бил редактор в издателствата "Сиела" и "Колибри".

За нова партия, наречена „Четяща България“, заговори издателят Светлозар Желев. Идеята му бе подкрепена от десетки потребители на социалната мрежа. Срещу политическия елит, срещу корупцията сливането на олигархия, мафия и държава, заради нуждата от бъдеще, обезверяването, безсилието и липсата на алтернатива, Желев иска да изправи хора с нов морал, които да се превърнат в коректив на властта. 

До изборите има около два месеца. Потърсихме Желев, за да разберем дали идеята му ще се превърне в реалност.

– Утопична ли е идеята ви за партия „Четяща България“, г-н Желев?

– Напротив, идеята е реална, убеден съм, че може да се случи. Разбираемо е, че заглавие като „Четяща България“ може да се стори странно за хората, особено, когато се свързва с политика. Идеята за една такава партия е да бъде коректив. Това за мен е най-големият проблем на тези 25 години преход – политическият елит, ако можем да го наречем по този начин, загуби всякакво чувство за мярка. Появявайки се, всяка нова партия се слива с политическото статукво. Липсата на алтернатива и на желание у политиците да се случат нещата е нашият голям проблем. Затова е важно да бъде създадена партия с хора, които да искат не властта, а да бъдат неин морален коректив, без да са докоснати от стремеж за собственото си забогатяване.

Франциско

– Защо чрез партия трябва да бъде създаден коректив на властта? Защо културата и в частност хората от литературата и издателския бизнес не могат да се преборят за правата си извън политиката?

– Опитът да се промени каквото и да било в една демокрация минава през политическия живот. Никоя партия през изминалите 25 години не прие културата и образованието като свой приоритет. Криейки се в началото зад думите „Ние сме в период на преход“, а впоследствие „Криза е“, културата и образованието бяха не само неглижирани, а бяха заметени под килима. Нито един от нашите министри на културата не създаде стратегия за развитието й. Няма друга държава по света, която да не гради цялата си политика и стратегия за бъдещето спрямо образованието и културата. Ние сме единствените. Всички политици у нас са загрижени за пенсионерите, което е голямо лицемерие, защото 2-та милиона пенсионери са фактор, определящ политическото статукво като гласоподаватели. Всички твърдяха, че не може да се обръща внимание на книгата и на културата, при положение че пенсионерите гладуват. Днес обаче те продължават да гладуват, животът им не е по-добър, но те продължават да бъдат използвани от политиците като мантра, за да не се обръща внимание на нищо друго. Държавата се фокусира в безсмислени упражнения, в изграждане на инфраструктура, в строежи и какво ли още не – ясно е, че тези неща са необходими, но отново няма генерална стратегия за какво се прави всичко това. Да, бяха написани много текстове за стратегии, но нито един от тях не беше спазван, не беше и реално регламентиран в законодателството.

И знаете ли, липсата на внимание към проблемите в културата накара огромна част от четящите, интелигентни и образовани хора да вярват в конспиративната теория, че това се прави нарочно от политиците, за да държат една безпросветна и глупава нация от гласоподаватели.

– Целите на „Четяща България“ само в областта на културата ли ще бъдат?

– Не само. Идеята на тази партия е да бъде коректив във всяка една област. Четенето и културата далеч не касаят само литература, театър, изобразително изкуство или недвижимо културно наследство. Четящите хора правят смисъла в която и да е сфера. От две правителства насам няма ресорен зам.-министър за книгите, унищожен беше Националният център за книгата, съсипана беше и Дирекция „Книги и библиотечно дело“, която стана част от Дирекция „Културно наследство“. Чрез абсолютната липса на внимание нашите управляващи всъщност обявиха, че образованието и книгите са нещо, което не ги интересува. А все още няма друг начин освен четенето за предаване на знания и за развитието и просперитета на която и да е държава и нация.

„Четяща България“ не би била партия на хората, които четат книги. „Четяща България“ е алюзия на смисъла на предаването на знания и емпатията като нещо, което дават книгите.

– Бюджетът за култура е в рамките на статистическата грешка. По думите на Явор Гърдев, творците изглеждат смешни и налудничави в очите на управляващите. Защо, г-н Желев?

– Не, те не изглеждат такива. Но политиците, които в тези 25 години до голяма степен обиграха своето държание пред обществото, както и посланията си, и вижданията за нещата, отхвърлиха голяма част от културата и най-вече литературата като неважна за тях. Политиците обръщат голямо внимание на театъра и киното по една проста причина – хората от тези две изкуства са видими, те са лица от екрана, канени в медиите, интервюирани и съответно влияещи на общественото мнение. Това са двете области на културата, в които у нас реално се наливат най-много пари. Културата в това отношение не е неглижирана, неглижирана е онази част от нея, която има смисъл. Не казвам, че театърът и киното нямат смисъл, това е ясно. Но театърът и киното са с бюджети от по 18-20 млн. лв. годишно. А бюджетите за книги са нулеви. Това е разликата. Политиците буквално се крият зад тези пари, те казват: „Ето, ние даваме…“. Но това, въпреки че формира общественото мнение, то не създава политики и стратегии, интелектуална мисъл, просперитет и израждане на бъдещето.

– Ще ви опонирам – не само четенето, а и въобще културата е последна грижа на властта. Но ако настоявате за откриване на Фонд за книги, управниците ще ви отвърнат, че не сте избрали добре момента да настоявате за това, когато в Здравната каса няма пари, а двумилионен град като София има само 18 линейки.

– Така е, това е плод на 25-годишното управление на България. Въпреки цялото политическо говорене, нищо не се прави в никоя област. Но как можеш да направиш каквото и да е, когато нямаш нужното образование, смисъла и коректива?! Гражданско общество не се създава чрез театъра и киното, а през една образована нация. Именно това ние нямаме – нямаме хора, които да искат да направят нещо. Всяка партия, която е идвала на власт, е замитала проблемите. Във всяка една област. Използването на факта, че държавата е в критично положение, че в болниците няма пари, не се решава проблема из основи. Ние просто съобщаваме: „В Здравната каса няма пари. Как може да искате намаляване на ДДС върху книгата, а да не намалим ДДС върху лекарствата и хляба?!“ Не правим нищо по разрешаването му, защото основата на проблема е самият принцип на работата на здравноосигурителната система у нас, съществуването на възможност за корупция на болнично ниво по различните клинични пътеки, чрез които се източва Здравната каса. Защо тези проблеми не се решават?! Защо начело на болниците се поставят корумпирани хора, роднини, защо това са политически назначения?

За съжаление, политиците не разбират от гражданска инициатива, инициативен комитет, движение…, те никак не им влияят. Единственото, което ги вълнува, е тяхната политическа среда. И ако в тяхната среда излезе една алтернатива, в която хората могат да заявят, гласувайки за нея: „Ние мислим, че нещо трябва да бъде променено“, това вече ще има смисъл.

– Защо за 20 години никой не успя да повлияе на политиците да премахнат ДДС върху книгата, въпреки че най-големите преди години вестници правиха мащабни кампании за това?

– Не успяха, може би защото не са искали да спечелят тази битка. Много често тези кампании се използват като лост за въздействие над властта по други линии, да вземат друг вид преференции, отношения и пари. Толкова висока ставка върху книгата освен в България има само в още две страни – в Англия и Ирландия. Навсякъде другаде за книгите има преференциална ставка. Ето това би била една от битките, които издателите и хората на литературата бихме могли да поведем, но не можем да вдигнем достатъчно шум. Народът все още го е страх от политиците, все още ни владее максимата „Преклонена главица сабя не я сече“.

– Кои са плодовете, които берем след тези 20 години 20% ДДС върху книгите?

–  Книгите са само част от проблема. Плода, който берем през тези 20 години абсолютно неглижиране на културата и образованието, е, че се превръщаме в бананова република, която изнася хора. Единственият капитал, който България има в момента, са хората. Огромна част от населението, което иска да работи, да се реализира, да има по-добър живот, замина навън. Онези, които останаха тук, се затвориха под стъклен похлупак в собствените си среди и професионална сфера.

– С мотивите да бъдат коректив на властта в политиката влязоха елементи като Николай Бареков, Яне Янев и Волен Сидеров. Как ще успеете да обясните на избирателите, които не са сред най-грамотните, че не на тях, а на вас трябва да повярват?

– Първо е важно да се обясни на грамотните хора. Защото тази партия в самата си същност няма как да бъде масова, поне в началото. Влизането на Бареков и Яне Янев в политиката стана с много пари, огромни пари бяха наляти в купуване на вот. Българският народ има разбиране за политиката като за месианство. Ние вече 25 години очакваме нашия месия и всеки път гласуваме за него – дали за СДС, дали за „Атака“, Симеон Сакскобургготски, Яне Янев, Бойко Борисов, Николай Бареков… Никога не е имало ясна алтернатива, с изключение на началото на 90-те години, когато интелигентните хора искаха промяна и застанаха зад една идея. Идеята за демокрация и гражданско общество е най-смислената, около която може да се обедини всяка нация. Тя обаче бе опорочена и премина в небитието заради това, че не бяха избрани правилните хора, че имаше проблем на растежа… Разочаровани от всичко, което им се случи, продължавам да смятам, че хората имат нужда от някой, който да застане честно пред тях – с името си, с миналото си, с професионализма си – и да им каже, че ще ги представлява, без да има влечение към властта.

– Вие лично бихте ли се захванал с партия „Четяща България“?

– Да, бих, защото ми е дошло до гуша. Преди няколко години се бях заклел никога да не се занимавам с политика, защото останах изключително разочарован. Горещо бих се надявал някоя от съществуващите в момента партии да прегърне идеите на „Четяща България“. Надявам се има хора, които разбраха след протестите, че всеки от нас може да опитва да случва живота си професионално и едновременно с това да влияе на властта, без да се ангажира с обществена функция и роля. Но ние живеем в държава като България и за да я променим, това може да стане единствено чрез политическата система. Нека всеки, който има желание за промяна, да намери своя път – да подкрепи някоя от съществуващите партии, но да поеме и негативите от миналото й, или да се опита да направи нова организация, да влезе в нещо ново, за да вървим напред. Защото всичко излиза извън контрол. Ние сме в абсолютна безпътица. Онова, което ни се случва през последната година и половина, е тотално неглижиране на мнението на хората, което е ужасяващо.

– Кога ще се регистрирате като партия?

– Не сме достигнали до това ниво. „Четяща България“ е все още идея. Много е лесно да бъде направена политическа партия с пари. Трудното е да стане без пари, но поради липсата на тази възможност, партиите в България се формират на базата на капитал, който идва отнякъде. Те мигновено се опорочават, защото се превръщат във васални на парите, които са ги създали. Но имам надежда, че „Четяща България“ може и да се случи, защото по време на протестите през последната година и половина много хора прогледнаха. Ще положа усилия.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах