Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Барак Обама ще ни липсва

Почтен, човечен, с добри маниери – не виждаме това у новите кандидати за президент

Хората са мотивирани да правят мъдри избори повече от надежда и възможност, отколкото от страх, цинизъм, омраза и отчаяние. За разлика от много настоящи кандидати, Обама не се обръща към тези настроения. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Барак Обама ще ни липсва

Хората са мотивирани да правят мъдри избори повече от надежда и възможност, отколкото от страх, цинизъм, омраза и отчаяние. За разлика от много настоящи кандидати, Обама не се обръща към тези настроения. Снимка: ЕПА/БГНЕС

В хода на първичния предизборен сезон ме завладя странно усещане – липсва ми Барак Обама. Макар да не съм съгласен с много от неговите решения и политики. Бях разочарован от някои аспекти в управлението му. Надявам се, че следващият президент ще има различна философия.

Но в течение на тази кампания се усеща упадък на поведенческите стандарти. Много от чертите на характера и лидерството, които Обама притежава и които може би прекалено сме приели за даденост, внезапно са изчезнали или са в твърде скромни количества.

Първото и най-важно е базовата почтеност. Администрацията на Обама е забележително лишена от скандали. Помислете си колко години погълнаха аферите „Иран-Контра“ и „Люински“ при Рейгън и Клинтън. Получихме много малко от това от Обама. Той и екипът му се държаха почтено. Хилъри Клинтън постоянно трябва да дава онези защитни пресконференции, на които се опитва да обясни евентуално сенчести ходове или вземани решения, докато на Обама това не се е налагало.

Той и съпругата му не само демонстрираха изключителна честност, те предимно привличаха и наемаха хора с висок личен стандарт. Има най-различни неприятни персони в политиката, включително в щаба на Клинтън и в администрацията на губернатора Крис Кристи. Те просто са блокирани от екипа на Обама.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Второ, чувството за човечност. Доналд Тръмп прекарва по-голямата част от кампанията си в обещания да спре мюсюлманската имиграция. Можеш да кажеш това единствено, ако се отнасяш с американските мюсюлмани като с абстракция. Президентът Обама, обратно, отиде в джамия, погледна хората в очите и изнесе впечатляваща реч, затвърждавайки ги като американци.

Той излъчваше тази изначална грижа и уважение към достойнството на другите отново и отново. Да го кажем така: представете си Барак и Мишел Обама да се включат в благотворителна дейност, в която участвате и вие. Бихте се радвали много да имате подобни личности в общността си. Но дали ще ви е толкова комфортно с Тед Круз? Нивото на човечността на един президент се проявява в неочаквани, но важни моменти.

Трето, стабилността в процеса на вземане на решения. През годините съм говорил с много членове на тази администрация, които са били разочаровани, че президентът не следва съветите им. Но тези разочаровани служители почти винаги усещат, че възгледите им са били разгледани в дълбочина.

Основният подход на Обама е да изтъква своите ценности, доколкото позволява ситуацията. Бърни Сандърс, обратно, е толкова заслепен от своите качества, че реалността на ситуацията изглежда не може да проникне в съзнанието му.

Четвърто, запазването на стабилност под натиск. Очарователно е, че Марко Рубио се изнервя при важни поводи – той грабва бутилката с вода, поти се, в последния дебат почти се роботизира. Това показва, че Рубио е нормален човек. Понякога си мисля, че прекалената увереност е един от най-големите недостатъци на Обама. Но един президент трябва да поддържа стабилността си под огромен натиск. Обама се справя с това, особено на фона на финансовата криза.

Пето, еластичния оптимизъм. Да слушаш Сандърс или Тръмп, кампаниите на Круз и Бен Карсън е като да потърнеш в порнография на песимизма – ще заключиш, че тази страна е на ръба на пълен колапс. Това просто не е вярно. Имаме проблеми, но те са далеч по-малко сериозни от тези, с които се сблъсква почти всяка друга нация на Земята.

Хората са мотивирани да правят мъдри избори повече от надежда и възможност, отколкото от страх, цинизъм, омраза и отчаяние. За разлика от много настоящи кандидати, Обама не се обръща към тези настроения.

Не, Обама не е перфектен в темперамента си. Твърде често той е бил надменен, изолиран и сърдит. Но има тонове грозота, пъплеща по света – където демокрацията отстъпва, където властват племенни лидери, където подозрителността и авторитаризмът заемат централно място.

Обама излъчва етоса на почтеността, човечността, добрите маниери и елегантността и допускам, че ще ни липсва – без значение кой ще го замени в Белия дом.


Оригиналният текст на Дейвид Брукс е публикуван в „Ню Йорк Таймс“ през февруари. Преводът е с минимални съкращения.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах