Ще остане в сърцата ни като г-жа Стихийно бедствие

В началото на моя път в театралната критика беше немислимо да се срещна с великаните на комедията. Те бяха от Олимпа на всенародната почит, много по-известни от естрадата, отколкото от театралната сцена, и затова изключително популярни сред населението. Бяха извън всякакви мерки на критиката и анализите, оставени на спокойствие от клюкарите и летописците. После тези крепости започнаха да се отварят пред мен и през последното десетилетие на миналия век често се срещах с големите личности на комедията.

Ходех на гости на Калоянчев, който се пренесе да живее във вилата си край София и се оплакваше, че не го държат краката, макар че непрекъснато се шегуваше. Сядахме на миндера отвън на малката тераска пред градината. Жена му Валя носеше кафетата, понякога се мярваше Ивайло, който се готвеше да пристрои стая, за да се махне от София и остане да живее във вилата. Срещах се с Кольо Анастасов, който всеки път разказваше как съм го възкресил, след като съм писал за негов юбилей и медиите се събудили, за да го търсят. Винаги изпивахме по една малка водка и той разлистваше бележките си, подготвил ги, за да не ме бави. Първия път, когато се срещнах със Стоянка Мутафова, тя ме покани в хола си, обзаведен със сецесионови мебели. Много красиви, захласнах се, защото този стил ми е слабост. Седнахме на канапето сецесион и тя започна да разказва.

Стояна беше благородничката в театъра, макар че редовите зрители не знаеха това, защото често смесват ролята на актьора с неговата същност като човек. А Стояна изигра сума простачки типажи от българската и чуждата сатира – алчни, кресливи, самотни, безпардонни. А когато героините ѝ правеха всичко напук на здравия разум, просто за да сторят пакост, тя внасяше черти от литературни персонажи, каквито пазеше в паметта си от изчетените хиляди книги. Тя проверяваше колко културен е събеседникът ѝ и чак тогава се отпускаше в спомени и преживени случки.

Нямаше начин да е другояче. Актрисата израства в семейството на писателя Константин Мутафов, дипломирал се във Флоренция. Майка ѝ завършва история в СУ „Св. Климент Охридски“ и специализира филология в Швейцария. У тях гостуват известни писатели, музиканти и художници. Компанията включва Сирак Скитник, Фани Попова-Мутафова, Чвдар Мутафов, Петко Стайнов, Ана Каменова. В резултат на тази семейна „подготовка“ Стояна имаше ясни и необорими позиции за вкусовете в изкуството, специално в литературата, и с голямо удоволствие споделяше мнения за персонажи от този склад с имена и произведения. Но тя не парадираше с културния си багаж – ако някой не е на нейната висота, просто го отрязваше от живота си. И харесваше интелигентните, притеснителни и скромни хора. Разказвала е как са се харесали с Невена Коканова, как са се сприятелили. Разказът за къщата в балканското село, където се усамотява Невена и преди това маха табелката с името на селото, за да не я открият, ме разплаква със своя сантимент и чувство за нещо безвъзвратно отминало.

Стоянка Мутафова не беше актриса от киното, остана си вярна на сцената. Затова не е облагодетелствена да живее чрез филмите.

Тя е сред основателите на Сатиричния театър през 1957 г. Артистите в това начало искат театър, различен от другите софийски театри. Те се стараят да ги смятат за нестандартни щураци на самобитна сцена. Стояна и Калоянчев се преместват от Народния театър. От Добрич (тогава Толбухин) идват Славчо Пеев, Мариана Аламанчева, Жоржета Чакърова, Коста Карагеоргиев, Климент Денчев. Идват Кольо Анастасов и Татяна Лолова. В различно време приемат в трупата актьори, които оформят лицето на театъра – Георги Парцалев, Григор Вачков, Константин Коцев, Катя Паскалева, Невена Коканова, Хиндо Касимов, Димитър Манчев, Васил Попов, Вели Чаушев.

Стояна има късмета да работи още в самото начало със светила в режисурата. Тя играе в „Баня“ от Маяковски на режисьора Стефан Сърчаджиев, после е страхотна в „Дванайсетте стола“ по Илф и Петров на Гриша Островски; в „Дървеница“ от Маяковски на Боян Дановски; в „Чичовци“ от Вазов на Методи Андонов. И т.н.

Днешните зрители я познават от спектакъла „Г-жа Стихийно бедствие“ от Алдо Николай, постановка на Николай Атанасов, който играе в представлението заедно с Ирен Кривошиева. Представлението имаше феноменален успех при гостуванията из страната. Зрителите така възторжено се радваха на Стоянка Мутафова, че тя можеше само да седи на стол на сцената и публиката щеше да е доволна. Но спектакълът е направен заради нея и Стояна не пропуска да се развихри, както тя си знае. В сюжета тя е 90-годишна италианка, която живее с неомъжената си дъщеря и техния приятел, готов да услужи и помогне при нужда. Жената командва къщата. Стояна танцува на сцената, сменя степ, чарлстон, сиртаки, валс. Зрителите вият от възторг.

Не искам да мисля, че няма да виждам повече г-жа Стихийно бедствие. Какво става, защо тази година е толкова жестока към актьорите?