Ще се изпълни ли желанието на Ван Гог?

Голи стени, дървен стол и дебело бронирано стъкло, инсталирано там, където е бил креватът на Винсент ван Гог. Това е всичко в малката стаичка в пансиона „Раву“, където умира художникът на 29 юли 1890 г. Зад дебелото стъкло се чете надпис: „Дано някога да мога да направя изложба в някое кафене”. Това желание Ван Гог споделя в писмо до брат си Тео на 10 юли, малко преди да си отиде, разказва „Ел Мундо“.

Пансионът „Раву“ е в Овер-сюр-Уаз, идилично селище, което в края на ХІХ век привлича много импресионисти, обезсмъртили живописната долина на Уаз. Ван Гог също наема скромна стая в местния пансион.

Пансионът „Раву“ в днешно време

В продължение на 70 дни полските пейзажи вдъхновяват художника да нарисува около 80 платна, между които шедьоврите „Църквата в Овер-сюр-Уаз” и прекрасните житни поля, в които изригващото жълто сякаш предизвиква синьото небе. Близо до църквата, в гробището на селището почиват и неговите останки.

В стая № 5 един ден ще бъде окачена и някоя от картините на Ван Гог, които сега се продават за милиони. Така Доминик-Шарл Янсенс иска да осъществи последното желание на художника. Пансионът, смята основателят на Института „Ван Гог“, е идеалното място, защото именно тук той рисува за последен път.

Стаята на Ван Гог преди…

…днес…

…и на една от неговите картини.

„Мечтата на художника е и моя мечта“, заявява Янсен, твърдейки, че чувства специална връзка с холандския живописец. Когато Янсен е сериозно ранен при пътна катастрофа точно срещу последното жилище на Ван Гог, е на 37 години – на същата възраст в тази стая умира и самият художник. За него това не е просто съвпадение, затова той изоставя добре платената си работа като управител на „Данон“, купува западналия пансион „Раву“, прави му основен ремонт, в който влага 17 милиона евро (18,7 милиона долара).

Превръща партера в ресторант, за да могат туристите да почувстват атмосферата, в която се е хранел Ван Гог. След обновяването на пансиона, в него са забелязани да идват художникът Жан-Жак Семпе, създател на героя в „Малкият Никола”, както и режисьорът Роман Полански.

Ресторантът в пансиона „Раву“

Янсен обзавежда стаята на Ван Гог, така както е изглеждала при смъртта му, но никога не я отдава под наем. Бившият директор се превръща в експерт по творчеството му. През 1987 г. основава Института „Ван Гог“ и превръща смъртното му ложе в място за поклонение, посещавано всяка година от хиляди почитатели.
Последното жилище на Ван Гог е отворено за посещения от 1993 г. и оттук са минали досега повече от един милион души. Пансионът се е превърнал в магнит за туристите в областта.

Янсен инсталира бронираното стъкло пред стая № 5 преди 15 години – а площта й е само 7 кв м. По онова време той се надява Музеят „Пушкин“ да му предостави за неопределен период картината „Пейзаж в Овер след дъжда”, но намерението му пропада – по думите му – по вина на френското Министерство на културата.

Винсент ван Гог, „Пейзаж в Овер след дъжд“

През 2007 г. изниква втора възможност, когато на търг в Ню Йорк е изложено едно от платната с житните поля, оценено на 24 милиона евро. Янсен започва да събира пари, но инициативата му е подета твърде късно. Ако бе успял, почитателите на Ван Гог щяха да имат възможността да съзерцават по всяко време картината чрез уеб камера.

Сега с помощта на Оливие-Рене Вейон, директор на Кинематографския комитет в Париж, Янсен се надява да заснеме филм и вече е назначил за научен директор на своя институт Ютер ван дер Веен, един от най-изтъкнатите специалисти по творчеството на Ван Гог. Вече и разработено www.vangoghsdream.org, уеб приложение, чрез което всеки желаещ може да участва в проекта. Скоро, предрича Янсен, мечтата на Ват Гог ще стаен реалност.