Ще се изплъзне ли на Пловдив титлата „Европейска столица на културата“?

Нищо „европейско“ няма в скандалите около кандидатурата на Пловдив за титлата „Европейска столица на културата“. Вълна от недоволство се надигна под тепетата срещу софиянците, които водят кампанията, предпочетени пред пловдивчани. На 5 септември ще бъде обявен градът-победител между София, Пловдив, Варна и Велико Търново.

Негодуванието срещу Асен Асенов и Кръгът „Едно“ изригна преди дни с изявлението на издателката Божана Апостолова, която заяви във фейсбук: „Културната политика на Пловдив е подчинена на принципа „инвазия на скакалците”. След като София беше опоскана от някои мениджъри, ятото „скакалци” кацна в Пловдив. А знаете какво остава след тях… Това е целта на така нареченото стрийт изкуство. Къде са в културния календар на нашия град пловдивските творци? Няма ги! Елиминирани са! Предлага им се нафорка за упокой.“

Асенов не е софиянец, но неговите фестивали бяха организирани в София, докато Столична община не прекрати субсидиите си за тях. След това журналистът ги пренесе в Пловдив, където получи най-големият пай за кампанията от субсидиите на местната община – около 300 000 лв.

Скандалите около пришълците в културата на Пловдив са сред най-горещите теми във фейсбук в последните дни. Преди Божана Апостолова и други хора от „Жанет 45“ се престрашиха да говорят в социалната мрежа, при това с конкретни имена и цифри: „Та да ви кажа за финансирането на културата, по-точно за тези пера, които ми се виждат неоправдано високи: З пъти х 99 000 лв. за Асен Асенов – за три седмици: на дизайна, на танца и на архитектурата. 35 000 лв. за „Нощ на музеите и галериите“ на Фондация „Отворени изкуства“ (при положение, че галериите и музеите сами организират нещата си, без да получат лев за нещо) + 5 000 лв. за „Въведение в съвременното изкуство“ (лекции). 28 000 лв. на Модерна академия по изкуствата „Синдикат“ – за образователни лекции в сферата на различни изкуства. 45 000 лв. – отново за някакви лекции, може би ще идва Кисинджър? Намалени са средствата на „Сцена на кръстопът“ (а не обратното, както твърди г-н зам.-кметът Стефан Стоянов). Заличени са от календара традиционни събития като Международен пленер по живопис и Международни фотографски срещи. „Пловдив чете“ – емблематична проява за града ни с над 100 участници, ще трябва да се побере в 20 000 лв. За в. „Литературен Пловдив“ са предвидени едва 5 000 лв., а за сп. „Страница“ – само 10 000. Това е в общи линии, уважаеми съграждани! Не ми се пише за 350-те лева, с които трябва да отбележим деня на Ботев. Или пък за преобладаващата облачност на стрийт формите, които също ще погълнат бая пари…“

Обществото под тепетата е възмутено и от скандала около отнетата къща, в която бяха офисите на Сдружение „Изкуството днес“. От общината твърдят, че председателят му Емил Миразчийски не е подал молба договорът му за къщата да бъде продължен, но това явно не е точно така. Междувременно тече и подписка в защита на уволнения шеф на отдел „Култура“ Йохан Девлетян в местната община. След отстраняването си Девлетян разкри, че в кметството предпочитат частните външни фестивали вместо общинските.

Нелеп опит да потуши страстите направи артистичният директор на Фондация „Пловдив 2019“ Валери Кьорлински, който зае поста, след като бе изхвърлен Емил Миразчийски. Кьорлински разпространи отворено писмо, в което призовава културните среди в града да преглътнат различията в решителния месец „и да се въздържат от публични коментари, за да подкрепят своя град в тази важна надпревара“. Той настоява съгражданите му „да се въздържат от лични нападки, квалификации и обвинения, поне докато мине финалния етап на състезанието за културна столица“. А след 5 септември всеки можел да се изкаже на обществен дебат, който ще бъде насрочен заради недоволните.

„Да си мислим за голямото нещо, което ни предстои и да се обединим, за да може градът ни да спечели“, каза Кьорлински, но вместо да гаси пожара, с тези думи той наля още масло в огъня.

Вижте изказване на галерист от Пловдив: „Чета писмо на хора от Фондация „Пловдив 2019“, които ни призовават да сме били заедно. С тях. Да сме имали обща кауза. С тях. Да сме загърбели различията и да сме се обединели. С тях. И цялата тази работа да се случела в името на Пловдив. В превод това означава следното: оставете ни да мачкаме качествените хора, както си искаме; затрайте си и този път, както обикновено; оставете веските и асеновците да приберат всички публични пари за култура и наричайте всичките им глупости „култура“; мълчете си, когато се унищожават качествени културни събития… Е, аз няма да мълча и е изключено да се обединявам с тях. Нито ще приема арогантността им да обвиняват жертвата на дисциплинарно уволнение и неговите защитници за евентуалния си провал в кандидатурата на Пловдив. Те не защитиха нито един човек, нито едно качествено събитие…“

Тези скандали няма как да бъдат подминати от журито, което ще гласува за Европейска столица на културата. Победителят ще бъде определен от: Ану Кивило (Естония), Георги Тошев (България), Джеръми Айзъкс (Обединено кралство), Джорди Пардо Родригес (Испания), Елизабет Витуч (Австрия), Ивайло Знеполски (България), Камелия Николова (България), Людмил Вагалински (България), Манфред Гаулхофер (Австрия) Мария Кашукеева (България), Норбърт Ридл (Австрия), Светлана Христова (България) и Стив Грийн (Обединено кралство). Българите в журито са номинирани от Министерството на културата.