Ще се отрека от Коко Азарян, ако е направил нещо лошо!

„Страшно неморално е да се хвърля кал върху човек като Крикор Азарян в държава, в която така и не се прие Закон за лустрацията, в общество, което така и не разбра кой какъв е! Лошото е, че го правят върху един мъртъв човек“. Това заяви актрисата Албена Колева, дъщеря на Тодор Колев и студентка на Крикор Азарян, в отговор на твърденията в дневника на проф. Васил Стефанов, че режисьорът е бил доносник на Държавна сигурност в Народния театър (Виж в Още по темата). 

„С проф. Азарян не съм била близка дотолкова, че да кажа дали е така, както се твърди в текста на проф. Стефанов. По-скоро мога да кажа, че той беше изключителен режисьор и учител, – продължи Колева. – А когато има информация за това, че някой е натопил друг и е направил от живота му голяма каша – тогава нека бъде наказан. Но в случая крадецът вика: „Дръжте крадеца“. Откъде да знам, че проф. Стефанов не е бил ченге или пък Стефан Гецов не е? Кой знае дали те не са били доносници, агенти или пък цензори, които са събаряли добри постановки в театрите?! Дали пък някой от тях не е предал съседа си, който е лежал в Белене заради тях?! Това е много по-сериозно, отколкото някое картонче, което са открили за някого. Аз тогава искам да знам какво е направил моят професор. Възмутена съм!“

„Наскоро пътувах с млади хора, наскоро завършили НАТФИЗ, и се оказа, че те не знаят кой е Черкелов, Кирил Господинов, десетки артисти, които бяха много големи, – каза Колева. – Не знам на какво ги учат сега в Театралната академия… За нас Коко беше велик учител. След него в българската култура остана празнота, която няма кой да запълни – като личност и най-вече като режисьор. За 4 години в Академията той ни научи на неща, които не чувам днес да знаят студентите в НАТФИЗ.

Навремето, когато работеше в Пазарджишкия театър, аз бях дете тогава, но видях, че постановките му предизвикваха фурор. И е неморално да се хвърля частичка кал в някакъв дневник, в който нещо се говори… Не може така.

Ако иска проф. Стефанов да извади досието на Коко Азарян, за да знам какво е правил като ченге. А не само, че е подписал някакво картонче, за да му дадат международен паспорт и да може да излезе в чужбина. Защото такива бяха годините. Тогава аз бях дете и никой не ми е споменавал нищо. Знаете, хората се пазеха да разкажат дори един виц, камо ли да кажат на детето си къде ходят и какво правят.

Ако Коко е направил нещо лошо и дори един човек да е пострадал от негов донос, аз съм готова да се отрека от учителя си! Но да се хвърля кал върху него не е морално! Защото има много по-страшни ченгета, които са затривали цели семейства и за които ние нищо не знаем. Тях проф. Стефанов няма да посмее да цитира в своя дневник, защото го е страх. Страхът ни управлява вече 75 години, страхът и алчността. Ако някой може да ги надмогне, за него мога да кажа, че е голяма личност. Коко беше такава личност, надмогнал дребните страсти.“