Ще свали ли Пеевски ДДС върху книгите?

Дойде ли моментът да бъде премахнат или намален ДДС върху книгите и печата? Днес депутатът Делян Пеевски дойде за втори път в парламента и съобщи, че ДПС ще работи за това да се намали Данъкът  добавена стойност върху „хляба на 5%, лекарствата, за безплатни детски градини и книгите“.

След много години борба срещу 20%-ния данък върху книгите и печата, издателите се питат дали това изказване не е популизъм, или Пеевски е решил да внесе в парламента подобен проект, защото като собственик на печатни вестници има лична изгода.

Потърсихме някои от най-големите български издатели, за да коментират как би повлияла тази промяна на бранша – ще се отрази ли на крайната цена на книгите и учебниците, ще повиши ли качеството на изданията, ще направи ли живота на автори, редактори, коректори, преводачи, дизайнери, илюстратори, книжари… по-лек. И проблем ли е, че намерението за промяна идва тъкмо от Делян Пеевски?

Веселин ТОДОРОВ, „Сиела“:

„В Асоциация „Българска книга“ се занимаваме от 20 години с този въпрос. И смятам, че намаляване на ДДС за книгите е по-важно, отколкото намаляването на ставката върху храните. Човек ще каже: „Хлябът е по-важен“, но всъщност каквото и да е ДДС-то върху хляба, хората ще продължат да ядат хляб, ще продължат да ядат нещо. А ако цените на книгите станат много високи, хората може да спрат да четат книги. Така че едно намаляване на ДДС върху книгите е много по-смислено за хората и за нацията, може би дори за националната ни сигурност, отколкото каквото и да е друго намаляване на данъчната ставка. Ценно и важно е намаляването на ДДС и в киното и на други културни продукти.

Ефектът, който се случва при намаляването на цената на книгите, е проверен – не в България, разбира се, тук никога не се е случвало. Преди 6-7 години в Швеция ДДС-то е било намалено на нещо от порядъка на 5%. Това стимулира над 20% ръст в купуването на книги и, предполага се, и в четенето. За съжаление, у нас не само не се намалява ДДС-то, то се увеличава.

Ако се намали ДДС, това – предполагам – специално в нашата фирма със сигурност ще се отрази върху крайната цена на книгата – с 13-14%, или колкото е намалението.

Участвал съм в много разговори с Министерството на финансите, включително и на най-високо ниво – и винаги аргументът е бил не толкова, че бюджетът ще загуби много пари, а че няма механизъм за стриктно следене на този процес и как едва ли не някой ще започне да продава мерцедеси като притурка към ръководството за ползването им. Според мен няма да стане чак така, но винаги това са били аргументите.

Колкото до Пеевски, това е най-влиятелният политик, който повдига тази тема. За съжаление, без да искам да обидя управляващите, но обикновено във времената, когато са в опозиция, се срещат с нас, книгоиздателите, и всячески обещават съдействие за намаляване на ДДС, но когато влязат във властта, ни отказват.

За мен това е добра новина, независимо от контекста кой и защо го е казал. Надявам се, че ще има подкрепа, трудно ми е да си представя, че опозиционните партии няма да го подкрепят, пък дай боже и управляващите партии да го подкрепят.“

Стойо ВАРТОЛОМЕЕВ, „Хермес“:

„Надявам се това да не е първоаприлска шега, защото ние, издателите, дълги години се опитваме да кажем на българските управници, че във всички европейски държави има редуцирана ставка за ДДС, а у нас книгите, образованието, включително и учебниците са обложени с номинална данъчна ставка.

От десетина, двадесет години съм забелязал в нашата засега безполезна борба с властта по отношение на диференцираната ставка за книги, че държавната администрация страшно много се пази от подобни неща. Въпреки че ако видим съседните държави и държавите от ЕС, навсякъде има диференцирани ставки съобразно интересите и целите на държавите там, където се налага тя да помага. Смятам, че у нас политиците не се опасяват, че ще станат кой знае какви далавери с това ДДС, когато не е 20%, а е от 5 до 7%, а за това, че ще натоварят държавната администрация – а тя е мързелива. Тя се пази от допълнителна работа, която ще се наложи да свърши. Ние много обичаме да говорим за европейски стандарти, за това от колко години сме част от ЕС – но нека най-после българските управници да видят какви са европейските стандарти в книжния сектор. А техните стандарти са много ясни и точни – нулеви ставки в някои държави, от 0 до 7% ставки в Италия, Испания, Германия…

Ако ДДС върху книгата падне или бъде намален, не мога да кажа, че цената на книгите ще падне с 15%, но моята прогноза е, че от 5 до 10% цените могат да се смъкнат и другото важно нещо е, че това би помогнало този сектор да не се затрива, а ще продължава да работи за културата на България.

ДДС-то е само една от темите. Има един закон за депозитните бройки, заради който всички издателства внасят по 12 бройки от всички нови книги като дарения на националната библиотека. На „Хермес“ годишно това струва около 25-30 хил. лв. Този социалистически закон от времето, когато всички издателства бяха държавни, продължава да съществува. И аз питам: в кой сектор в България фирмите правят по закон дарение от 20-30 хил. лв.? Тоест въпросът не е само в ДДС-то, а в отношението на държавата към културния сектор, особено към книгите. И да напомня все пак, че, ние, българските издатели, когато правим честите си дарения на читалища и библиотеки, начисляваме въпросните 20%, което е абсурд. За 25-годишнината на „Хермес“ ние подарихме на читалищата книги за 25 хил. лв. и освен това внесохме и 5 хил. лв ДДС. Държавата, оказа се, санкционира нашата фирма, че прави дарения на читалища и библиотеки. Смятам, че тази тема трябва да влезе в парламента и главният вносител би трябвало да е Министерството на културата. За съжаление, това не се случва.“

Виктория БИСЕРОВА, „Ентусиаст“:

„Свалянето на ДДС върху книгите е естествена и необходима мярка във връзка с дейността на останалите европейски държави в областта на културата. Това решение не само ще позволи да се създават по-качествени продукти, но и ще даде възможност за по-достойно заплащане на труда на ангажираните с производството на книгите и най-вече на творците, които ги създават – автори, художници, преводачи, дизайнери и др. Крайната цена на продуктите ще бъде по-достъпна за читателите.

Свалянето или премахването на ДДС обаче не е достатъчно – тази стъпка трябва да бъде съчетана с национална стратегия за насърчаване на четенето, защото ако няма желаещи да четат и купуват книги, ниската цена сама по себе си не би довела до ръст в нашия сектор. Препоръчително е да се проследят стратегиите и действията на скандинавските страни в тази насока. Там държавата откупува задължителен тираж от всяка книга на техен автор за фондовете на библиотеките и културните институции.“

Раймонд ВАГЕНЩАЙН, „Колибри“:

„Това е положително действие, но не вярвам да стане. Отдавна съм загубил надежда, че нещо ще се промени. Като дългогодишен председател на Асоциация „Българска книга“, през цялото време съм се борил за свалянето на ДДС върху книгите, както и цялата асоциация. България е страната с най-висок ДДС върху книгите в Европа, като изключим Дания, там обаче има други приоритети за книгите – библиотеките изкупуват много голяма част от изданията. Но във всички други страни ДДС-то върху книгите е от 0 до 5%. Би било добре като спазваме европейските правила във всичко, да го спазим и тук. Никой от политиците не казва, че книгата е нещо лошо, а все, че сега не е времето, че това ще повлече искания за намаляване на ДДС на други продукти – хляб, лекарства, защо точно книгите… Винаги се намират някакви аргументи да не стане. Вероятно и сега няма да стане, но по принцип е положително, че точно Делян Пеевски го предлага.

Дали ще се отрази премахването или намаляването на ДДС върху крайната цена на книгите? Да, но не съществено, защото цените на всичко растат – на хартия, на печат… Така че ще има някакво отражение, но няма да е 20%. Само тези отстъпки, които правим по време на панаирите, са в размера на ДДС-то.“

Манол ПЕЙКОВ, „Жанет 45“:

„Винаги съм твърдял, че това е много важен и преди всичко символичен акт на подкрепа за книгоиздаването. Защото в България книгите са най-евтините в ЕС, а данъците върху тях са най-високите, което дава малка територия за маневриране както на издателите, така и на всички участници по веригата. В случая за мен дори не е важно колко ще падне крайната цена на книгата, за мен е по-важно друго: открай време преводачите са заплатени твърде ниско, повечето издатели не могат да си позволят да плащат на добри редактори, трудът на коректора също е подценен и всичко това се дължи на факта, че при едни доста ниски цени на книгите има 20% ДДС. От там нататък като започне да се разделят на части процентите на различните участници в ценностната верига на производството на една книга, просто за никого не остава достатъчно. За самия издател накрая остава 8 или 10%, а той поема целия риск, разходите по маркетинг, пиар… и той просто не може да си позволи да отдели достатъчно средства, за да направи книгата истински качествена. С други думи, за да имаме добра и качествена литература, отпадането на ДДС е много важен и символичен акт, но и от чисто практична гледна точка това ще повиши, ако не драстично, то поне чувствително, заплащането на всички в ценностната верига. Той няма да бъде усвоен нито само от издателя, нито само от читателя или търговеца. Той ще бъде усвоен по малко от всички. Ще се вдигне малко заплащането на автора, на преводача, на редактора…

Колкото до Пеевски – хората се съдят по делата, не по думите. Аз от години говоря по тази тема, така че защо и как се прави, защо точно Делян Пеевски, дали си прави пиар, или иска да изличи петната по лицето си – нямам идея, за мен не е важно. Важно е самото нещо някой ден да се случи и то трябва да се случи в една държава, която се самоуважава.

Не искам да коментирам Пеевски и дали трябва и може да дойде от него, просто използвам повода, че най-одиозният човек в държавата говори за това. На практика ние нямаме свободна преса заради него, но той самият… има една стара българска поговорка, че не е виновен този, който яде зелника, а този, който му го дава. Така че тук говорим за едно много сериозно преплитане на икономически интереси и нищо чудно, колкото и да е абсурдно, точно този човек да постигне резултат с нещо подобно. Което отново ще е доказателство колко сбъркано работи българската т. нар. демокрация.“

Йордан АНТОВ, „Бард“:

„Няма ясен и точен отговор как точно ще се отрази свалянето на ДДС върху крайната цена на книгата, защото това всъщност е косвен данък – плаща го винаги купувачът, а този, който му е продал стоката, го внася в хазната. Но при всички положения ще се отрази позитивно на бранша, ако ДДС-то е по-ниско или ако го няма изобщо. Не съм сигурен как ще се отрази на крайния купувач, защото не е сигурно, че тези между 15 и 20%, които ще останат, ще намалят  крайната цена. В момента ситуацията в книжния бранш е такава, че всичко е на ръба – и търговските вериги, и издателствата. Така че може би този процент ще отиде да се възпроизвежда в бранша, което също е много добър вариант. Но това ще даде възможност известно време цените да не се вдигат, което също е плюс. Така че всяко сваляне на ДДС от книгата ще се отрази положително върху бранша, издатели, търговци и върху самите писатели, които ще получават по-високо заплащане.

Не знам доколко това изказване може да е популистки ход – защото местните избори са след няколко месеца. Не можем обаче да говорим конкретно, докато това, което е казано на думи, не се облече в проектозакон и не се приеме в Народното събрание. Тогава вече може да коментираме с конкретни цифри, да участваме активно в дискусии „за“ и „против“.

Ние, издателите сме смятали много пъти – държавата ще загуби някъде от порядъка на 25 млн. лв. годишно от приходите, които сега има от книжния бранш. Това не са много пари за една държава.“