Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Ще завърши ли книгата преди да умре?

Джордж Мартин изостава застрашително с шестия том на „Песен за огън и лед“. Което го поставя на дълга опашка от писатели – от Чосър до Дикенс

Много читатели са уверени, че Джордж Мартин е способен да пише и по-бързо. Дали той изобщо планира да завърши „Песен за огън и лед“ някога? - Ще завърши ли книгата преди да умре?

Много читатели са уверени, че Джордж Мартин е способен да пише и по-бързо. Дали той изобщо планира да завърши „Песен за огън и лед“ някога?

Когато този уикенд Джордж Мартин обяви, че все още не е завършил шестата книга от „Песен за огън и лед“, реакциите поеха в две посоки. От една страна фенове подкрепиха писателя в мудността, а и в агонията му. От друга обаче стана ясно, че Мартин ще има все „по-малко значение“ към телевизионния сериал „Игра на тронове“, ако не успее бързо да навакса.

Подкарай мотора, старче, гласеше едно от не толкова милите читателски обръщения към него. За много фенове проблемът на писателя изглежда необясним. Мартин има предостатъчно пари и време, така че защо да не го тормозят да създаде тази книга? За тях статистиката говори за себе си.

„За четирите години от 1996-а до 2000-а той публикува три книги; за 15-те след това – част от една“, написа Тим Маршман в „Дедспин“, няколко дни след признанието на Мартин.

Очевидно Джордж Мартин е способен да пише книги и по-бързо. Дали той изобщо планира да завърши поредицата преди да умре?

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Е, музата не работи точно по този начин, по който повечето писатели биха искали. В действителност, Мартин е просто още един човек на дългата и понякога високо литературна опашка от писатели, които са замислили грандиозни проекти и в крайна сметка не са успели да ги приключат. И „Кентърбърийски разкази“ на Чосър, и „Кралицата на феите“ на Едмънд Спенсър, технически не са завършени. Тези два случая навярно предполагат, че изоставяйки грандиозен като мащаб творчески труд недовършен при смъртта си, всъщност е белег за величие. А не че Мартин е вече мъртъв.

Разбира се, нещата се влошават, когато славата ти не е посмъртна. Дикенс – буквално патриархът на популярните сериали – е бил щастливец да прекара по-голямата част от живота си без писателски блокаж. (Изключението е „Домби и син“, но там прекъсванията му са само от лично естество – заради непрестанни заболявания в семейството му.) Но пък Дикенс винаги е предпочитал почитателите пред близките си, както ще научите от почти всяка книга за него, публикувана след около 1935 г.

И все пак, той умира на средата на един свой роман, само няколко месеца след като започва издаването на „Мистерията на Едуин Друуд“ на части, през 1870-а. В момента на смъртта си Дикенс е завършил повече от частите, отколкото са излезли на хартия – но не и последните. В резултат ние не знаем кой точно е убиецът, имаме само предположения и догадки – в резултат повече от век отдадени фенове правят какви ли не спекулации.

Толкова обсебени от мистерията, през 1914 г. група почитатели, наричащи себе си Задругата на Дикенс, дори инсценират съдебен процес срещу един от заподозрените. (За да не разкривам сюжета, няма да кажа срещу кого, нито пък какъв е бил крайният изход.) Гилбърт Честъртън е „назначен“ за съдия, а Джордж Бърнард Шоу е председател на съдебните заседатели, сред които попадат и други писатели, като Хилари Белок.

Но нищо от тази културна ефимера не плаши да засенчи участието на Дикенс в историята, нито да омаловажи значението му в общ план.

Разбира се, Джордж Мартин прави нещата по-сложни за себе си, като продава историята си на НВО, създавайки конкурентен културен продукт в момент, когато далеч повече хора вероятно гледат телевизия, отколкото четат книги. (Въпреки че копнея да се направи проучване за това.) Но съществуването на енергична фенска маса на Дикенс, далеч преди ерата на критичните интернет потребители по форумите, предполага, че писателите винаги са се борили срещу две препятствия – едното е, че са смъртни, а второто – апетитът на верните им читатели, който може да стане всепоглъщащ.

Може би рационалните хора не биха приели за уместно сравнението на Мартин с Дикенс. По-близък аналог навярно е случаят с Робърт Джордан, бивш военен от Северна Каролина, автор на поредица от фентъзи романа, вдъхновени от личния му интерес към античната история – „Колелото на времето“. (Не съм ги чела, така че няма да опитвам авторитетно да ги обобщавам, но е достатъчно да кажа, че включват много Тъмни сили. И огромно колело.)

Каквито и да са литературните им заслуги, тези книги са на върха на класациите по продажби през 90-те и имат огромна фенска маса. И все пак Джордан, както и Мартин, вижда как проектът се изплъзва от контрола му – от шест книги в първоначалния план до дванайсет части. Когато се опитва да се оттегли за кратко от „Колелото на времето“ и да прави други неща, онлайн почитателите му настръхват срещу него. По-късно, докато работи по 12-ата книга, през 2006-а, е диагностициран с рак и умира няколко месеца по-късно. Но преди това уверява феновете си, че е оставил бележки за сюжета, така че поредицата да може да бъде завършена от другиго. Вдовицата му избира за тази задача младия романист Брандън Сандерсън.

Отчасти Сандерсън е предпочетен, защото е огромен почитател.

„Ще бъда напълно откровен – когато чух новините за смъртта му, първата ми мисъл беше за загубата на изключителен човек – каза писателят пред „Лос Анджелис Таймс“ през 2008-а. – Втората ми мисъл беше…: той работеше по последната книга, дали ще я видим някога?“

В света на фентъзито и научната фантастика, тежко базирани върху поредиците и особено техните финали, задачата на Сандерсън се вижда като гигантска отговорност. Но продълженията (наследникът всъщност публикува последната книга в общо три тома, последният – през 2013-а) се величаят като работа на Робърт Джордан.

Но Мартин също може да се възползва от помощ. Дейвид Бениоф и Ди Би Уайс, продуцентите на „Игра на тронове“, може и да го изпреварват – по отношение на хронологията. Но тези персонажи и събития винаги ще си бъдат неговите.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах