Що е съвременно изкуство и има ли то почва у нас?

Първият сериозен курс за съвременно изкуство стартира в София на 1 октомври в студио за дизайн Склада. Водеща на дискусиите и лекциите е арт критичката и журналистка Нада Нешева.

„Идеята на тези срещи е да започнем да се замисляме за това къде сме ние по отношение на световните процеси, къде отиваме и какъв екип ни е нужен, за да стигнем там. Курсът би трябвало да даде някаква съвкупност, наръч от знания, да ни покаже начини на мислене, които биха ни помогнали за това пътуване”, разказва Нешева. Затова и лекциите й са под надслов „Наръчник за съвременно изкуство“.

Нада ще събира арт ценителите на малки групи (до 15 души), които ще дискутират проблемите на постмодернизма, ще сравняват западните произведения с това, което се случва и най-вече НЕ се случва у нас.

„Всяка лекция/дискусия е сама за себе си, т.е. не са необходими предварителни знания, за да участвате в тях. Те също така са независими една от друга, пропускането на някоя лекция няма да ви попречи да разберете следващите. Но те се обогатяват взаимно, обогатяват контекста, който не винаги ни достига, за да мислим изкуството днес”, обяснява тя.

У нас досега е воден само един курс от общо четири лекции по темата съвременно изкуство, организиран от Веселина Сариева. Те бяха водени предимно от артисти и изкуствоведи от родната арт сцена.

„Наръчникът” на Нада се състои от 15 пълни лекции и дискусии, които се стремят да обхванат най-важните теми и гледни точки към постмодернизма. Тя дава следния пример:

„През декември 1955 г. в Алабама една жена седна в автобус и промени света. Това, което днес смятаме за повече от обикновен жест – сядането в автобус, в онзи момент предизвиква революция в мисленето, – казва Нешева. – Жената, Роза Паркс, е черна, а през 1955 г. в САЩ черните нямат право да ползват седящи места в автобусите. Нейният жест и съвременното изкуство споделят общи симптоми – то днес е само жест – на точното място, в точния момент. Така, както сядането в автобус на друго място в друго време не би било въстание, така и съвременното изкуство трудно може да бъде дори частично възприето без своя контекст. Ако един български артист днес седне в автобус, той не прави нито революция, нито изкуство. Голяма част от нашето съвременни артисти повтарят външно жестове и форми на постмодернизма, но пренесени тук и сега, те не са нито критика, нито разобличение. Това е и основната причина за сбърканата представа за съвременното изкуство, насадена у мнозина от нас.”

Идеята на курса е да ни представи изкуството заедно със своя политически, географски и артистичен контекст и да ни накара да го сравняваме с нашата ситуация.

Още статии от Нада Нешева и детайли за курса можете да прочетете тук: A companion to contemporary art