POTO

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Що е то интелектуалец?

Обяснение на понятието от Ленин и Сталин до американския антиинтелектуализъм

Докторът по юридически науки Владимир Улянов - Ленин е презирал интелектуалците и е предпочитал да говори пред работници. Художник: Дмитрий Налбандян, „Ленин говори пред работници от завода АМО“, 1918 г. - Що е то интелектуалец?

Докторът по юридически науки Владимир Улянов - Ленин е презирал интелектуалците и е предпочитал да говори пред работници. Художник: Дмитрий Налбандян, „Ленин говори пред работници от завода АМО“, 1918 г.

„Интелектуалните сили на работниците и селяните раснат и крепнат в борбата за премахване на буржоазията и нейните помагачи, интелигентчетата, лакеите на капитала, които се мислят за мозъка на нацията. Всъщност това не е мозък, а лайно.“

Автор на този цитат, който се гаври с „интелигентчетата“, е докторът на юридическите науки Владимир Илич Ленин. Неговият наследник Сталин пък в интервю за Лион Фойхтвангер доразвива мисълта му:

„Има една група интелигенти, които не са свързани с производството, литератори, културни работници. Те се имат за солта на Земята, командваща сила, стояща над обществените класи. Но от това нищо сериозно няма да излезе“.

Презрението към интелектуалната дейност не е било винаги толкова силно, колкото след появата на комунизма като идеология и социализма като държавно устройство. До ХVІІІ век интелектуалец в съвременния смисъл е бил всеки грамотен човек. Образованите мъже били наричани man of letters – хора на буквите. След Просвещението броят на грамотните европейци вече бил достатъчно висок, та този термин да се стесни до обозначение на тези, които се занимават с литература, критиците, есеистите и журналистите. През ХХ век този вид дейности придобиват и академичен статут, така че хората, свързани с тях, са наричани „интелектуалци“.

Терминът „интелектуалец“ започва да се разпространява масово в края на ХІХ век. Понятието тръгва от един апел, подписан от група литератори и учени в знак на протест срещу действията на френското правителство в „Аферата Драйфус“. Той е наречен „Манифест на интелектуалците“. Писателят Емил Зола, написал тогава прочутата си статия „Аз обвинявам“, е бил презрително наричан „интелектуалец“ в смисъл на „търсещ популярност дилетант, популяризатор, принизяващ културните ценности с надежда да намери по-широка аудитория“.

След втората половина на ХХ век думите „интелектуалец“ и „интелигент“ често стават взаимозаменяеми в много европейски семиотични системи.
Латинският глагол intellego ражда думата интелектуалец. Първоначалното значение на глагола е „усещам, възприемам, отбелязвам, забелязвам, узнавам, разбирам, мисля“. В латинския има и дума intellegentia, която включва психологически понятия: „разбиране, разум, познавателна сила, способност за възприемане, идея“.

Тома Аквински използва думата „интелигенция“ в „Сума на теологията“, но нарича с тази дума „познавателното действие на ума“. Той казва още, че при превод от арабски „интелигенти“ наричат често ангелите, защото „подобни субстанции мислят винаги актуално“.

Едно от популярните определения за „интелигенция“ е „социална група, която се занимава с умствен труд, отличава се с високо образователно ниво и творчески характер на дейността си, като привнася личностно-индивидуално начало в работата, произвежда, съхранява и пренася в други социални групи общочовешки ценности и достижения на световната култура, притежава специфични психологически характеристики и позитивни нравствено-етични качества“.

Подобни хора присъстват в обществото още от древността, но като социална група се формират едва след Просвещението, когато рязко нараства броят хора, занимаващи се с умствена дейност.

На Запад по-често се употребява терминът „интелектуалци“, който по същество изцяло се припокрива с формулировката за „интелигенти“.

Американският професор по социология Рон Айерман разглежда интелектуалеца като „онзи, който приема да изпълнява социална роля, заключаваща се във формулиране на идеи и довеждането им до широка публика чрез медии или чрез непосредствени дискусии с цел въздействие върху общественото мнение“. Според неговото тълкувание от гледна точка на човешкия потенциал всеки може да бъде интелектуалец и само социалните условия определят кой поема тази роля и става такъв.

Френският философ Режи Дебре пък казва, че „интелектуалец е този, който въздейства на другите чрез символи – образи, думи и звуци, а не чрез принуждаване и ограничаване“.

През последните години американската философка Сюзън Джакоби доразви термина „американски антиинтелектуализъм“, въведен от Дъглас Хофстатър през 1964 г., с който обозначава нарастващия масов отказ от аналитично мислене. С уговорката, че това обхваща целия свят, тя все пак поставя акцент върху произхода му от САЩ, откъдето се разпространява чрез културното влияние на Америка по света и отдава това на нецентрализираното образование. Според нея то е свързано и с тенденцията да се презира образованието, което няма практическо приложение, тенденция, развила се в двете големи империи – САЩ и СССР, още преди няколко десетилетия.

Карл Манхайм е категоричен, че интелигенцията е необходим инструмент на социалната регулация, а отношението към нея в обществото е косвена форма на приемане или отхвърляне на тоталитарната идеология. Манхайм, един от основните авторитети по темата, смята, че интелектуалците са единствените, които могат да се откъснат от оковите на социалната ограниченост и да помогнат на политическия елит да води балансирана политика. Именно това е формулираната от него „социална технология“ – баланс между социалните интереси и необходимите промени в груповото съзнание.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg