Що е то ЮНЕСКО и често ли го напускат САЩ?

Съединените щати и Израел обявиха намерението си да се изтеглят от ЮНЕСКО, съобщиха всички големи световни агенции. Държавният департамент на САЩ е изпратил официално уведомление за излизането си от организацията. Основната причина за отказ от членство е анти-израелската позиция на ЮНЕСКО. Членството на САЩ в ЮНЕСКО ще приключи на 31 декември 2018 г.

„Това не беше леко решение, но то отразява безпокойството на САЩ във връзка с просрочените задължения в ЮНЕСКО, необходимостта от фундаментална реформа на организацията и продължаващата пристрастна антиизраелска позиция на ЮНЕСКО“, се казва в заявлението на Държавния департамент.

Малко по-късно и премиерът на Израел Бенямин Нетаняху обяви подобно намерение:

„Министър-председателят инструктира Министерството на външните работи да подготви напускане на организацията заедно със Съединените щати“, се казва в официалното изявление.

Нетаняху обяви, че приветства решението на президента Тръмп за излизането от ЮНЕСКО:

„Това е смело и морално решение, защото ЮНЕСКО се превърна в театър на абсурда, и вместо да съхранява историята, тя я изкривява“, пише в съобщението.

Напускането на САЩ и Израел и проблемите на ЮНЕСКО са повод Би Би Си да припомнят какво представлява тази организация, нейната история, цели, а също и някои други конфликтни ситуации.

Какво представлява ЮНЕСКО?

Зад абревиатурата ЮНЕСКО стои пълното английско наименование: United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization – Организация на Обединени нации по въпросите на образованието, науката и културата. Официални езици в ЮНЕСКО са английски, арабски, испански, китайски, руски и френски. Главната квартира на организацията се намира в Париж.

В настоящия момент в състава ѝ влизат 195 държави-членки (след прехода на САЩ в статут на страна-наблюдател и излизането на Израел ще останат 193) и 10 асоциирани члена (предимно автономни територии, без собствена външна политика, като например Британските Вирджински острови и Макао). Със статут на наблюдатели са Ватикана и Малтийския орден.

Израел засега не е обявил в какво качество ще бъде представен в ЮНЕСКО.

Кога е създадена организацията?

Още по време на Втората световна война страните, учредили впоследствие ООН, обсъждат възстановяването на системите за образование в мирно време. Към края на войната е решено да се създаде организация, която да се заеме с въпросите на образованието и културата. Уставът на ЮНЕСКО е подписан на 16 ноември 1945 г. и встъпва в сила на 4 ноември 1946 г. след ратификацията му от 20 държави.
СССР се присъединява към организацията чак през 1954 г., а България през 1956-а.

Западните историци смятат, че Сталин е бил против влизането на Съюза в организация, която възнамерява да развива връзки с интелектуалния елит на страната. След смъртта му едновременно с СССР в ЮНЕСКО влизат Украинската ССР и Белоруската ССР, членки на ООН от основаването на организацията.

С какво се занимава ЮНЕСКО?

Организацията работи по пет основни програми: образование, естествени науки, социални и хуманитарни науки, култура, комуникация и информация.

ЮНЕСКО също осъществява редица дългосрочни проекти в области като човешко взаимодействие с околната среда (определянето на последиците от загубата на биологично разнообразие и неговото намаляване), опазването на обектите на световното наследство – като Националния парк Йелоустоун и Статуята на свободата в САЩ, Стоунхендж във Великобритания, Кремъл и езерото Байкал в Русия, Боянската църква и Мадарския конник в България, както и защитата на нематериалното културно наследство (традиционна музика, танци, ритуали, фестивали, занаяти), опазването на документалното наследство и предоставянето на помощ при достъпа до информация (исторически документи, архиви).

Как се съставя бюджетът?

Бюджетът се одобрява на всеки две години от общата конференция. За финансовия период от 2016-а до 2017 г. той възлиза на 667 милиона долара. Бюджетът се съставя от вноските на държавите-членки на организацията. Размерът им е определен по скала, съответстваща на скалата на вноските в ООН.

Съединените щати спряха участието си във финансирането на ЮНЕСКО, което възлизаше на около 80 млн. долара годишно, след приемането на Палестинската автономия като пълноправен член през 2011 г.. САЩ, както и Израел, осъдиха това решение. По време на решението за прекратяване на финансирането за ЮНЕСКО приносът на САЩ в бюджета на организацията беше 22% от общата сума.

По информация на списание „Форин полиси“, решението на САЩ за напускане е обусловено и от факта, че заради неплатените членски вноски страната е натрупала дълг пред организацията от над 500 млн. долара.

Другите конфликти на ЮНЕСКО

Всички държави-членки на ООН имат автоматично право на членство в ЮНЕСКО и през цялата си история много от тях са напускали организацията и са се връщали обратно. САЩ също вече са напускали организацията. През 1984 г. администрацията на Роналд Рейгън реши да се оттегли, обвинявайки ЮНЕСКО в корупция и идеологическа лоялност към Съветския съюз. През 2003 г., при президента Джордж Буш, САЩ възвърнаха пълноправното си членство в организацията.

Великобритания напусна редиците на ЮНЕСКО през 1985-а, но възстанови членството си през 1997 г. През 2016 г. Израел също спря сътрудничеството си с ЮНЕСКО, след като организацията прие резолюция за Светите места в Йерусалим, осъждаща ограничения достъп на мюсюлмани до тях.

В отговор на резолюцията, министърът на образованието на Израел Нафтали Бенет изпрати до Генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова писмо, в което той обвини организацията, че игнорира хилядолетната еврейска връзка с Йерусалим и обвини ЮНЕСКО в подкрепа на „ислямския тероризъм“.

Съвсем наскоро Япония също заплаши да преустанови изплащането на членския си внос, след като ЮНЕСКО включи в своята програма „Паметта на света“, представени от Китай документи за Нанкинското клане от 1937 г.

Разминаването с Израел

На 7 юли ЮНЕСКО внесе в списъка на Световното наследство Стария град Хеброн и Пещерата на Патриарсите, които се намират на окупирана от Израел палестинска територия. Организацията обяви, че и двата обекта са под заплаха.

Това решение предизвика негативната реакция на Израел и САЩ. Те настояват, че в резолюциите се говори за Хеброн само във връзка с „ислямската история“ и не споменава значението на града за еврейската култура. Освен това в САЩ заявиха, че Пещерата на Патриарсите не е „застрашена“ и включването ѝ в списъка поставя под въпрос сериозността на подхода на ЮНЕСКО.

Междувременно в края на годината мандатът на Ирина Бокова като ръководител на ЮНЕСКО приключва и вече започнаха процедурите по избор на нов Генерален секретар. Общото между всички кандидати за поста е, че обещават кардинални промени – а това вече е ясна оценка с какво ще бъде запомнено управлението на Бокова.