Слушах дебатите в Народното събрание по вече отхвърления проектозакон за чуждестранните агенти и за създаване на комисия, разследваща Сорос и сина му заради техните фондации в България. Давам си сметка, че това, което става в парламента, всъщност е отражение (по презумпция би трябвало да е по-сдържано) на ежедневните спорове в социалните мрежи.
А там се случва следното: хора с ляволиберални разбирания се сблъскват с хора с традиционно-консервативни виждания. Сблъсъците са епични, не водят до никъде, освен до озлобление, още повече спорове, още повече вражди и радикализиране. Нито от едната, нито от другата страна на барикадата има отворени уши. Никой не чува и нито за миг не спира да помисли какви са аргументите на другия.
Вярно е, че аргументи често няма, има само злост. Вярно е, че понякога мненията са дело на ботове и тролове, а не на самостоятелно мислещи хора. Вярно е, че има опорки, които са изчислени така, че да натиснат някои „копчета“ и да събудят гнева дори на привидно кротки личности.
Но когато не слушаш, когато си изключил изцяло способността си да се поставиш на мястото на другия, няма шанс да го убедиш, нито да развиеш собствените си разбирания.
Да обясняваш колко добре си живеем днес на човек, който едва свързва двата края, е жестоко. Да обясняваш колко ужасно живеем сега в сравнение със соца на човек, чийто баща е убит в Белене, е безсърдечно.
Да твърдиш, че България е безпросветна и незначителна държава, е обида към собствените ти корени. Да твърдиш, че България е люлка на всички цивилизации и трябва да си наследим моретата, е невежество.
Да защитаваш тирани е опасно, да слагаш равенство между тираните и народа им, е също толкова опасно.
Да се подиграваш с вярващите е неетично. Да твърдиш, че църквата и вярата са едно и също, е глупаво.
Липсва ми, ужасно ми липсва здрав разум. Липсва ми средата, истинският умерен либерализъм, който играе ролята на везните в обществото. Липсва ми онова усещане за човечност, което не би трябвало да се влияе от актуалните политически течения. Липсва ми свободата да бъдем открити, без някой да ни нарича „платени“, „ненормални“, „извратени“. Независимо от коя страна на барикадата сме.
„Щом не мислиш като мен, значи си платен“ не е вярно. Хората имат право на собствени виждания, дори ако са манипулирани да ги развият в определена посока. Някога можеха да бъдат убедени да променят грешните си възгледи чрез аргументи, но вече никой нито говори, нито чува. Само си крещим. И отеква чак в Народното събрание.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение