Шведската Агата Кристи на лов за русалка

Анонимни писма, които всяват паника. Мистериозна убийца с дълга черна коса. Четирима приятели, в чието минало е кодирана нелицеприятна тайна. Ограничен кръг от хора, решени да стигнат до дъното на върволица от събития, връзката между които става все по-непроницаема. Какво повече може да се очаква от един трилър? Може би персонажи, които са изумително реални? Герои, чиито реакции и взаимодействия са педантично изпипани? Ако това са очакванията ви – уловили сте подходяща „Русалка”, тази на Камила Лекберг.

Но ви предупреждаваме: това е криминална драма с акцент върху драмата. Напрежението се сгъстява постепенно и макар в един момент на читателя да му се струва, че всички отговори ще се излеят като дъжд, развръзката остава непокътната до самия финал. Така беше и с „Немското дете” на Лекберг, впрочем.

„Русалката” логично се счита за един от най-завършените и въздействащи психологически трилъри на „скандинавската Агата Кристи”. Разказът отново ни връща към зловещата атмосфера на Фелбака, където инспектор Патрик Хедстрьом и колегите му се опитват да открият изчезнал мъж на име Магнус Шелнер. Няколко месеца по-късно тялото му е намерено замръзнало под леда.

Междувременно писателят Кристиан Тюдел издава книга, но не може да се зарадва на непредвидения й успех, защото той и приятелите му започват да получават заплахи. А иначе мечтата на Тюдел се е сбъднала – дебютният му роман със заглавие „Русалката“ е машина за възторжени отзиви.

Ерика Фалк, която помага на Тюдел да встъпи на писателското поприще, приема заплашителните писма насериозно и започва собствено разследване. Постепенно става ясно, че Русалката от романа има прототип…

Развоят на интригата ще изненада и най-страстните поддръжници на жанра. Романът на Тюдел рисува мрачна картина на обществото, но миналото на автора му също навява опасни подозрения. Или поне на Ерика така й се струва.

Интересното е, че тук повече, отколкото в който да е друг роман на Лекберг, няма еднополюсни герои. „Добрите” носят своите странности и недостатъци, а „злодеите” успяват да предизвикат съчувствие. Жертви на престъпленията укриват улики и това затлачва усилията на разследващите. Остава въпросът от какво е продиктувано мълчанието им – от чувство за вина или от страх? И каква е тайната, която крият с риск да опитат вкуса на смъртта?

Камила Лекберг е на 29 г., когато излиза дебютният й криминален роман – „Ледената принцеса“. Днес смразяващите трилъри в портфолиото й са девет, шест от които вече са издадени у нас.

Преди години „Гардиън” призна умението на Камила Лекберг да вае фабули:

„Тя създава сложни криминални пъзели, балансира историите си блестящо на границата между задължителния семеен уют и неговата измамна сигурност и топлина, и шокиращите тайни на престъпленията, в които почти всичките й герои са замесени по неочакван, но напълно достоверен начин.”

Лекберг не се срамува да признае, че за нея „писането е 1% вдъхновение и 99% пот“. Сюжетите й са неизменно обвързани с Фелбака – малкото рибарско селище, в което е родена. Намира се на 140 км северно от Гьотеборг, има идилична атмосфера и любопитна историческа хроника. Всяко лято Фелбака се посещава от хиляди туристи, макар че постоянните му жители са не повече от хиляда…