Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Силен първи „работен“ ден за фестивала в Кан

След суетата от откриващата вечер, кинокритикът Божидар Манов представя най-интересните заглавия от 7 юли

Джоди Фостър и „нейната жена“, както я представи от сцената, когато актрисата получи почетна „Златна палма“. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Силен първи „работен“ ден за фестивала в Кан

Джоди Фостър и „нейната жена“, както я представи от сцената, когато актрисата получи почетна „Златна палма“. Снимка: ЕПА/БГНЕС

КАН, специално за „Площад Славейков“

След суетата около червения килим при откриването на 6 юли вечерта, която винаги измества фокуса от филмовата програма, първият „работен“ ден на фестивала предложи интересни филми в различните категории.

Домакините основателно са избрали за гала на откриването тъкмо „Анет“, защото с него режисьорът Лео Каракс показва добра форма в един много труден жанров филм. Немалко негови колеги са се „давили“, когато на екрана музиката е не само пълнеж, а основен художествен компонент. Но той се е доверил на силен актьорски екип, начело със звездата на френското кино Марион Котияр и американеца Адам Драйвър. На пресконференцията на 7 юли Лео Каракс, иначе с много неравна филмография, представи убедително новия си филм и получи заслужени похвали за успешното преплитане на вълнуваща семейна история с акценти на загатната мистерия.

Режисьорът Лео Каракс и Марион Котияр на пресконференция за „Анет“ от 7 юли. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Още с дебюта си „Момче среща момиче“ (1984) той е поканен в Кан и посрещнат с критически триумф, който повтаря и със следващия си филм „Лоша кръв“ (1986). Но след това успехът не го съпътства особено, а предишната му селекция в Кан с „Holy Motors“ (2012) бе сериозно разочарование. Очевидно сега е изпълзял от „дупката“ и, видимо променен след 8 мъчителни години, отново е спечелил доверието на селекционерите.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Веднага след него „задължителният“ Франсоа Озон се представи приемливо на 7 юли с новата си семейна драма „Всичко мина добре“ (2021) – деликатен и болезнен етюд върху хлъзгавата тема за евтаназията. Сюжетът разказва за мъчителния край на възрастен баща след тежък инсулт и частична парализа, чието последно желание трябва да изпълнят двете му дъщери. Темата никак не е за подценяване и този път изключително продуктивният режисьор (46 филма досега) слага пръст в нерешена психо-социална рана. Защото евтаназията не е легализирана във Франция и поради това двете сестри изпълняват бащиното желание на „ръба на закона“, като организират сложната процедура в съседна Швейцария. Озон е поканил великолепни актриси (Софи Марсо, Шарлот Рамплинг, Хана Шигула), които развиват сюжета много убедително. Безспорно вълнуващият сюжет, макар че завършва с логичен и житейски достоверен финал („Всичко мина добре“, казва по телефона посредничката от Берн), не е премерен като драматургически край на разказа, приключва някак недоизказано и отнема важен финален нюанс от емоционалната зрителска съпричастност.

Когато при откриването на 6 юли Джоди Фостър получи почетната „Златна палма“, тя поднесе изискано слово на великолепен френски, с което спечели зрителите. Но не пропусна да вметне „Тук съм с моята жена (ma femme)“ и камерите показаха дама на видима възраст колкото нея, ала с прошарена коса. Това не направи особено впечатление, защото и без друго всички знаят, че жените са с особен статут на големите фестивали през последните години. И в Кан журито е 5:4 в полза на жените, и първият филм от втората конкурсна програма „Особен поглед“ е с подчертана тема за статута на жената в изостанало патриархално общество.

„Рехана“ (в програмата „Особен поглед“ и с прожекция на 7 юли) е дебют за киното от Бангладеш в Кан. Режисьорът Абдула Мохамад Саад разработва успешно една иначе позната тема: свободомислеща учителка от медицински колеж отказва да замълчи и прикрие сексуално посегателство на един от учителите към нейна ученичка. Освен това не се примирява с компромисното безучастие на директорката, въпреки неудобството, което ѝ носи подобна позиция. Към този пробив на иначе абсолютно непознатото кино от Бангладеш се прибавят и четири проекта за документални филми, които търсят копродуценти на големия филмов пазар Marche du film.

И още едно добро заглавие откри новата програма „Кан премиери“ в сряда, в която са селектирани разнообразни качествени филми, по една или друга причина непопаднали в двете конкурсни подборки. Откриващият филм тук бе „Вал“ – пълнометражна документална изповед на актьора Вал Килмър (102 филма), заснет след операцията му на рак на гърлото, когато той вече не може да говори. Изключително емоционален разказ, с много цитати от негови филми и искрени безпощадни самоанализи. Любопитно е, че филмът е режисьорски дебют на опитните монтажисти Тинг Пу и Лео Скот. „Вал“ е тъкмо за фестивала на Найо Тицин „Master of Art“ и ако го вземе, ще го видят и зрителите у нас.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах