Силвия Лулчева дирижира смешното в Сатирата

След като спечели публиката на Сатиричния театър като режисьор на комедиите „Провинциални анекдоти“ и „Криворазбраната цивилизация“, Николай Урумов представя новото си режисьорско заглавие – „Милионерът“, единствената комедия на Йордан Йовков. Стегнатото комедийно действие на спектакъла и намерените зрелищни реакции на персонажите доказват, че Урумов проявява рядкото режисьорско умение да работи продуктивно с актьорите. На сцената в „Милионерът“ те не са малко, 14 на брой, и очевидно харесват това, което режисьорът е искал от тях.

„Милионерът“, за разлика от драмите на Йовков „Албена“ и „Боряна“, излиза по-рядко на сцена, може би заради семплата интрига, в която се осмива един-единствен човешки недостатък, алчността. Но умелото актьорско разпределение може да превърне масовата самоилюзия в атрактивна зараза, която деформира отношенията между хората. Няма позитивен контрапункт на алчните персонажи, всички са омагьосани от вестта, че в тяхното градче е дошъл милионер, представящ се за ветеринарен доктор. Комедията е играна най-напред в Народния театър, където през 1930 г. режисьорът Николай Масалитинов се мъчи да вкара български репертоар и навива голямата драматична актриса Златина Недева да поеме ролята на г-жа Масларска, двигател на устрема за впримчване на милионера, д-р Кондов (Стефан Савов). Артистите се отнасят премного сериозно към текста, както подобава на Народния театър, зрителите се прозяват и представлението се играе едва 19 пъти. Когато през 1979 г. режисьорът Никола Петков предлага „Милионерът“ отново в Народния театър, той кани за ролята на д-р Кондов Велко Кънев, чийто възможности познава от Сливенския театър. Дебютантът е неизчерпаем в комичните си сцени, стимулира другите артисти и по спомените на режисьора репетициите стават легенда в театъра, привличайки любопитни колеги. С тази роля Велко е назначен в щата на трупата. Представлението се играе 123 пъти – чак до 1984 г.

Александър Григоров и Стефания Кочева в сцена от „Милионерът“. Снимка: Сатиричен театър

Не знам как е изглеждала навремето Мария Стефанова в ролята на г-жа Масларска, но сега, в представлението на Урумов Силвия Лулчева прави забележително изпълнение. Нейният мъж (Константин Икономов) е кандидат за кмет в предстоящите избори и развива обществена дейност като организира певчески хор „Кавал“, събирайки десетина съграждани. Тази част от спектакъла е леко досадна заради повтарящия се сценарий на избора на членове на „Кавал“. Изведнъж Димитър Баненкин в ролята на Бубев, който е контра на Масларски и отрича всяко негово предложение, става център в групата и представя изобретателно поведение. За пръв път гледам този актьор, ангажиран досега заради маската на мрачен, вечно недоволен тип, в толкова зрелищно изпълнение. Картината се променя, когато при хористите идва г-жа Масларска. Силвия Лулчева показва желязна дама, раздаваща заповеди какво да се прави и какво е важно, за да се впримчи милионера в брак с дъщерята Евгения (Стефания Кочева). Лулчев се превръща в смачкан човечец, принизяван и осмиван от властната жена. Какъв ти хор, какъв ти „Кавал“! Това са най-силните сцени в спектакъла, допълнително оцветени от качественото изпълнение на Добрина Гецова като г-жа Фъргова, жена на хориста Фъргов (Теодор Елмазов), която е комично копие на Масларска. Лулчева е заслужено аплодирана от зрителите.

Николай Урумов използва сюжета на пиесата, за да осмее качество, което не е присъщо само на българите. Но дребнавите мечти за богатство и власт в тази блудкава, ограничена среда в навечерието на избори връщат топката в полето на българите и възпламеняват одобрението на зрителя, видял познати типажи в познати обстоятелства. Александър Григоров е в ролята на клетия д-р Кондов. Естествено, че не може да искаме да гледаме втори Велко Кънев, но в избраната посока на жертва на Лулчеви и на цялата ситуация актьорът губи комедийното, превръща се в марионетка. Стефания Кочева е в ролята на Евгения. Интересна актриса! Ивайло Калоянчев, Кирил Бояджиев, Иван Панев, Екатерина Георгиева и Ирина Първанова са останалите хористи, подлудели скопнежа към милионите.

Урумов държи юздите на тази комична зрелищност и не позволява тя да се разплиска в преувеличени карикатури и липса на стил. Спектакълът достойно представя марката на Сатиричния театър.