Силвия Недкова: Време е да опитам от собствената си отрова

„Евангелие на тревата“ е дебютът на популярната с критичния си поглед Силвия Недкова в поезията

„Досега бях Фейсбук-поет, пусках стихове само на стената си, за да им придам плътност. Сега стъпвам едновременно от двете страни на барикадата“, казва Силвия Недкова. Снимка: Личен архив - Силвия Недкова: Време е да опитам от собствената си отрова

„Досега бях Фейсбук-поет, пусках стихове само на стената си, за да им придам плътност. Сега стъпвам едновременно от двете страни на барикадата“, казва Силвия Недкова. Снимка: Личен архив

В последните години свързваме името на Силвия Недкова с редакторска работа, но по-често с непримирима критика по злободневни теми, касаещи предимно литературата, културата и техните широки граници. През годините тя се е занимавала и с журналистика, и с реклама, и с литература, а (както се оказва) и с поезия. Днес, 7 декември, ще видим другото лице на тежката артилерия – Силвия ще представи първата си стихосбирка, озаглавена „Евангелие на тревата“.

Тя чете непрекъснато, знае много и употребява знанието си по предназначение – да търси отговори на трудни въпроси и да се опитва да обясни битието на битуващите. В стиховете си е честна, а това понякога не е лесно и е дори рисковано. Силвия Недкова не е „обещаващ млад автор“, нито утвърден, затова стиховете ѝ са спокойни и равновесни, без да имат белезите на перфектната шлифованост, без да се опитват „да приличат“ на някого. В същото време носят послания дълбоки като самата нея и говорят с оня спокоен, но критичен и търсещ глас, който събужда… Един от онези гласове, в които се заслушваме, защото те наистина имат какво да кажат.

„Евангелие на тревата“ ще има първа среща с читателите в столичния клуб „Книгата“. Стихове ще прочетат Руси Чанев и Боряна Пунчева, а критиката ще се изкаже в лицето на Марин Бодаков. Книгата е на издателството за българска литература „Лексикон“.

Америка за България

– Защо Ви отне толкова време тази книга?

– Защото се появи не заради желанието ми да я има, а от само себе си. Знам, звучи парадоксално. Преди повече от 30 години в Клуба на писателите-студенти „Димчо Дебелянов“ Георги Черняков, светла му памет, ме убеждаваше да издам стихосбирка. А аз бях убедена, че трябва да издават само най-добрите. Винаги съм знаела, че не съм най-добрата и никога не съм имала претенции да бъда, затова отказах. После упорито се придържах към отказа си.

Но не можех да спра да пиша, въпреки че имаше и дълги поетични сушави времена. Стихосбирката някак се самоподготви преди две години. Дадох на Александър Секулов да види събраните на едно място стихове. Той беше двигателят, той ме убеди, че си струва. Той ме накара да повярвам в себе си поне малко.

– Осмелявате ли се да бъдете едновременно поет и критик?

Colibri april 2017

– Тепърва ще видим. Досега бях Фейсбук-поет, пусках стихове само на стената си, за да им придам плътност. Сега стъпвам едновременно от двете страни на барикадата. Не съм единствена, има много поети и писатели, които са и критици. Но е време да опитам и от собствената си отрова.

Всъщност, именно битността ми на критик ме накара да помоля Марин Бодаков да напише безпощаден анализ на книгата ми и това да бъде първото нещо, което ще се чуе за нея още на премиерата. Не обичам хвалебствията, особено ако се отнасят до мен.

– Доколко здравословна и поетична е нашата съвременност?

– Всяко време е поетично, всяко време е и вредно. Поезията е лечението. Колкото по-трудно се живее, толкова по-важни са прозренията на поетите.

– Какво е добра поезия, и доколко е добра Вашата?

– Добрата поезия се разпознава моментално – тя има енергия, която се усеща отвъд разума. Не просто емоция, а двигател на енергия. Най-добрата поезия стимулира едновременно ума, сърцето и духа и те влизат в хармония, в ритъма, който поезията им дава.

Моята поезия не е хармонична. Тя стимулира най-вече разума и духа, емоцията е малко пренебрегната. Освен това съм нестабилна във формата, а тя е важна. Доброто в моята поезия може би е, че не робува на тенденции и моди. И съм много, ама много честна в стиховете си.

– Как мислите, колко четат младите и не са ли твърде различни като естетика, за да стигне до тях поезията?

– Младите са като нас. Ние бяхме млади за едно предишно поколение. Те пък са били млади за тия преди тях. Не го обичам това разделение на млади и стари, не му вярвам. Поезията е оцеляла от зората на човечеството. И е прерогатив на младите, защото те създават света, в който ще живеят. А той се опира основно на метафори.

– Какво спестявате в книгата?

– Не казвам какво чувствам, а какво мисля. Това е и личностен проблем – аз по-често казвам какво мисля по принцип. Емоциите ми са на втори план. Емоционалният ми свят е само за мен, за семейството и приятелите ми.

– За какво според Вас служи поезията?

– Само с поезия – не със стихове, а с поетично мислене – животът може да бъде метафоризиран. Това може би е единственият начин да бъде изживян.

– Вие за какво я употребявате?

– За да си доставя удоволствие. Насладата от създаденото е на първо място лична. Изпитвам истинско и дълбоко наслаждение, когато напиша едно стихотворение и усетя, че е завършено. А когато чета поезията на другите, виждам нюансите на живота във всичките му измерения. Пълня резервоара на емпатията.

– За кого е предназначена Вашата поезия?

– За този, който ще я усети. За някой, който ще има случайно нужда от нея в един миг от живота си и тя ще му помогне. Както когато един ден във Фейсбук една жена каза, че се е събудила с мое стихотворение в главата си (дори не го каза на мен, просто си споделяше с приятелите си) – тогава разбрах, че има смисъл. Това си е щастие по всички параметри.

Bookshop 728×90