Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Син на Кубрат с паметник в Италия

Прабългарският предводител Алцек отвежда народа си на Апенините през 7 век

Паметникът на Алцек е в Челе ди Булгериа – едно от няколкото италиански селища, запазили в името си историческия спомен за някогашните ранни българи на Апенините. - Син на Кубрат с паметник в Италия

Паметникът на Алцек е в Челе ди Булгериа – едно от няколкото италиански селища, запазили в името си историческия спомен за някогашните ранни българи на Апенините.

Паметник на българския владетел Алцек бе издигнат в Челе ди Булгериа. Статуята – дело на скулптора Дишко Дишков е открита от кметовете на италианското градче и на Велики Преслав в присъствието на българските посланици в Италия и Ватикана.

Преди да започнат да се роят безумни приказки за мистичната връзка между прабългари и извънземни, ще припомня някои факти за българите в средновековна Италия. Владетелите с името Алцек може и да са двама – може би дори баща и син. Ако това е вярно, единият от тях трябва да е син на Кубрат (владетеля на т. нар. Стара или Велика България), а другият – предводител на онази част от преселващия се български народ, временно настанила се в страната на аварите, тоест днешна Унгария. Ако става дума за един и същи човек, то неговият път е наистина дълъг.

Скулпторът

Дишко Дишков в процес на работа по паметника

Ранното Средновековие. Седми век. Три столетия след разпадането на огромния съюз от варварски народи, създаден от хунския владетел Атила и разтърсил римския свят, в степите, простиращи се от днешна Унгария до Украйна, се разпореждат два народа, надигнали се след края на Великото преселение: авари и българи. Господари на безкрайните равнини, аристократичните кланове и династии начело на своите конни армии господстват над най-разнородни поданици – останки от някогашните хуни, готи, гепиди, карпи, бастарни и част от относително примитивните славянски племена.

Българите, притиснати от врагове из степите, се разделят на няколко големи групи след смъртта на владетеля си Кубрат. Една от тях, водена от Кубратовия син Аспарух (или Исперих, ако приемем за вярно, че българите са продължили стария хунски обичай да приемат готски имена), пресича границите на Източната римска империя и основава тукашната, Дунавска България. Друга част от преселващия се народ продължава на запад и навлиза във владенията на аварите. Там водачът им Алцек (или синът му със същото име) не се задържа за постоянно. В търсене на нова родина, владетелят и неговите хора продължават старата степна традиция, проследима може би чак до „свещената пролет” на преселението, типична за най-древните населения на Скития и Германия – и отново потегля на път. Алцековите българи навлизат в най-югоизточните предели на голямото франкско кралство. Първоначално са приети добре от крал Дагоберт. Но кралят е недоверчив към новите заселници и заповядва българите да бъдат нападнати. Алцек отново е принуден да напусне земите, в които се е настанил. Този път свива на юг: дългият керван на най-западните българи отново е на път, този път към Италия.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

По това време полуостровът е в ръцете на лангобардите, германска народност, близка до франките, но изповядваща арианската, а не ортодоксалната версия на християнската религия. Лангобардите, дали името си на областта Ломбардия, заемат старите територии на остготското кралство и споделят същата форма на вярата. А готите, също като българите, имат историческа връзка с някогашните хуни, така че между Алцек и лангобардския крал Гримоалд има възможност за разбирателство. Не е изключено Алцек вече да е християнин, когато навлиза в Италия – или пък да се покръства тогава. Ако той наистина е син на Кубрат, християнската му принадлежност не е напълно изключена, защото самият Кубрат най-вероятно е християнин.

Планината Булгерия до градчето Челе ди Булгария

Планината Булгерия до градчето Челе ди Булгерия

Така или иначе, Алцек получава земи в Южна Италия, в провинцията около града Беневенто, където по-късно ще бъде основано последното лангобардско княжество при франкското завоевание на Италия. На югозапад от Беневенто се намира и Челе ди Булгериа – едно от няколкото италиански селища, запазили в името си историческия спомен за някогашните ранни българи на Апенините. Може би век след Алцековото заселване неговите сънародници все още запазват особения си език и името „българи”. Дългото изгнание е приключило.

Има и още един период, в който названието „българи” се разнася из Италия: през единайсети и дванайсети век, когато България е под византийска власт, ереста на богомилите се разпространява из Западните Балкани и достига Апенините. Ереста получава много имена, но и в района на Милано, и чак в Прованс и Тулуза едно от прозвищата на еретиците е „онези от България”. Възможно е тогава да са се наложили още български имена на селища из Италия.

Градчето Челе ди Булгерия е с население

Градчето Челе ди Булгерия е с население под 2 хил. жители.

Челе ди Булгериа е градче с под две хиляди жители. Намира се в подножието на планината Булгериа, недалеч от прочутия Соренто на брега на Тиренско море. Това е в територията на старото Неаполитанско кралство (или кралство на Двете Сицилии, ако предпочитате). Челе ди Булгериа никога не се е радвал на независимост, за разлика от толкова много други италиански градове. Но пък има прекрасни барокови църкви от началото на осемнайсети век. Сега към тях се добавя и статуята на пребродилия много страни български владетел Алцек.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах