Синът на Виктор Пасков: Дано един ден пропиша като него

Синът на Виктор Пасков – Александър, учи литература и мечтае един ден да пише като баща си. Това разказва самият той пред журналиста Георги Тошев в интервю, проведено в Париж, където 29-годишният мъж живее с майка си, преводачката Мари Врина. Разговорът ще бъде излъчен в събота по Би Ти Ви като част от поредицата „Децата на Другата България“.

Мари Врина и писателят Виктор Пасков (1949 – 2009) се срещат покрай превода на първата книга на Пасков на френски език – „Балада за Георг Хених“. Двамата сключват брак, ражда се синът им Александър и се разделят, когато детето е на 2 години.

Едва след смъртта на баща си Александър Пасков започва своето лично завръщане към България, към българския език и творчеството на писателя, отбелязва Георги Тошев. Роля за появата му пред камера има писателят Захари Карабашлиев:

„Той сподели с мен тази вълнуваща история за сина, който търси корените на баща си. Така започна едно пътуване към българския език, адресите на Виктор Пасков в България“, казва Тошев.

Александър Пасков живее известно време в България, и тъй като днес говори добре български, интервюто се провежда на бащиния му език.

Предлагаме ви откъс от интервюто с Александър Пасков, предоставено специално на „Площад Славейков“ от Георги Тошев.

– Знаеше ли кой е баща ти?

– Да, още като дете знаех, че е писател. Известен писател. Той не живееше вече с нас, но си спомням, че видях едно френско издание на негова книга. Попитах майка ми и тя каза, че е негова. Зарадвах се. Изпитах едно особено чувство. Гордост. Особена гордост. Той не беше до мен, но тук беше неговата книга. Майка ми каза, че французите я харесват.

– Родителите ти са се разделили и често подобни отношения се отразяват на децата…

– Майка ми винаги е говорила с уважение за баща ми. Била е лаконична, но с уважение. Нейното отношение беше важно, защото ми помогна да осъзная, че имам баща.

– Виждахте ли се с него?

– Не.

– Заради него ли учиш литература?

– Може би. Но винаги съм се интересувал от литературата. И като читател, и като пишещ човек. Но сигурно е и наследство (усмихва се). Когато майка ти и баща ти се занимават с литература, няма как да избягаш от нея.

– Как присъства България в живота ти?

– След смъртта на баща ми исках да разбера повече за него. Всички пътища водеха към България. Поживях в София, положих усилия да говоря български език добре. Това е важно за мен. Искам да познавам местата и хората, които помнят баща ми. Все пак аз съм наполовина българин, нали?

– Какво ти остана от баща ти?

– Една черно-бяла снимка. Той е с мустак. И аз пускам. Казват, че приличам на него. Дано един ден пропиша като него.

Александър Пасков и Георги Тошев по време на разговора в Париж. Снимка: Личен архив на Георги Тошев

ВИКТОР ПАСКОВ: КОЙ ПОЛИТИК Е ИЗКАРВАЛ СЪЛЗИ В ОЧИТЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО, ОСВЕН НА ГНЯВ И УЖАС?