Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Синьо лято с аромат на книги

Седем заглавия, които избрах за ваканцията

Без книга летните пейзажи не са съвършени. - Синьо лято с аромат на книги

Без книга летните пейзажи не са съвършени.

Разветите от морския бриз хавлиени кърпи, мързеливите дни в селекция на мидите по мократа ивица на плажа и малката нощна музика на щурците… са само фон. Няма нищо по-хубаво в летните дни да добавиш книга в някой от изброените прекрасни пейзажи, която смесва аромата на море, трева и цветя с уханието на нова хартия. Време е за леките „плажни“ четива – с истории без претенции, без очаквания за награди. 

И тази година в сака на път за морето компания на банските и плажните масла ще правят любовни романи, пълни с кратки, но драматични афери, трилъри, които често оставяш, за да провериш пет-шест пъти добре ли е заключена входната врата, а може би и нещо по-сериозно. Предлагам ви заглавията, които съм избрала за това лято.

1. „Жената на тридесет години“, Оноре дьо Балзак

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Наричан от някои „романът недостатък“ на Балзак, „Жената на тридесет години“ излиза за втори път у нас (за първи през 1992 г.) от издателство „Апостроф“. Корицата с рози на бледорозв фон подсказва донякъде съдържанието – разказ за драмата на жена (Жули), търсеща мястото си в семейството и в света. Звучи като поредния банален роман за изграждането на образа на жената-феминистка, но и критици, и читатели твърдят, че идеята, заложена в творбата, е гениална. И са прави – издаваният на части от 1829 г. нататък роман е част от цикъла „Човешка комедия“ на Балзак и изпреварва с десетки години движението на суфражетките.

Историята е интересна и поради автобиографичния си момент, тъй като е вдъхновена от две близки до Балзак жени. С първата той се запознава през 1832 г., когато възмутена графиня му пише писмо, за да възроптае срещу негативния образ на жените в „Шагренова кожа“. Тогава писателят пише отговор, публикува го в пресата и така започва любовната история с бъдещата му съпруга Евелина Ханска. Двойката сключва брак 15 години след първата си кореспонденция, забавени заради пречки, които Руската империя поставя пред тях. Графинята става прототип на Жули, а сюжетът на „Жената на тридесет години“ е взаимстван от аферата на Балзак с омъжената Мария дю Фресне, която използва писателя, за да избяга от нещастния си брак с по-възрастен генерал от френската армия.

2. „Фокус-бокус“, Кърт Вонегът

 

Едва ли някога Вонегът ще ми омръзне с черно-хумористичните си, цинични откровения и ненадминатата лекота на писане. Новината, че „Фокус-Бокус“ ще бъде преиздадена от „Сиела“, и то с корица на Дамян Дамянов, може само да ни накара да възкликнем в стила на Вонегът:

„По дяволите, да!“.

Може би не е изненада, че главният герой, Юджийн Дебс Хартке, не е пример за морал: той е престъпник, измамник, прелюбодеец, но също така ветеран от Виетнам и учител, уволнен заради свободомислие. Попада в затвора и като всеки затворник започва да прави равносметка на живота си, претегляйки доброто и лошото в него, пресмятайки в коя графа има повече бройки: хора, които е убил, или жени, с които е спал. Междувременно, бившият военен се опитва да намери отговор на въпроса струвало ли си е да се бори за държава, която оставя цяло поколение момчета на произвола на съдбата. „Така е то…“

„Истински триумф! Една от най-добрите му книги! Вонегът отново се прицелва и улучва точно в десетката!“, възкликва Джоузеф Хелър за антвоенната сатира.

Вижте още: ИЗМАМНИК, ПРЕЛЮБОДЕЕЦ, ПРЕСТЪПНИК – ЖИВОТЪТ МУ В ХВЪРЧАЩИ ЛИСТА

3. „Жокери“, Дж. Р. Р. Мартин

Какво е лятната почивка без едно хубаво фентъзи? А тази година е особено благодатна – Мартин няма да издаде „Ветровете на зимата“ през 2018 г., затова „Сиела“ ни връща към началото на писателската кариера на автора, когато той и група фентъзи писатели основават света на „Жокери“. Първият от над 40 романа от едноименна поредица разказва за вирус, пуснат в Ню Йорк малко след Втората световна война, предизвикващ няколко ефекта у хората. Мнозина от заразените умират, единици получават изменения в ДНК структурата си и биват надарени със свръхсили, а останалите мутират в деформирани чудовища. Това представляват „жокерите“ и „асата“ – нов прочит на злодеите и супергероите.

Вижте още: ДЖОРДЖ МАРТИН ДАВА „ЖОКЕРИ“, НО НЕ ЗА КРАЯ НА ИГРА НА ТРОНОВЕ

Хем постапокалиптично, хем фентъзи, хем от автора на „Песен за огън и лед“ – това май са достатъчни причини „Жокери“ да влезе в личния ми списък с лятна литература.

4. „Бог не е велик. Как религията отравя всичко“, Кристофър Хичънс

„Бог не е велик“ не се препоръчва на религиозните читатели (както личи и от заглавието). Хичънс, писател и журналист, критикува остро употребата на „организираната религия“ за прокарването на различни каузи в набожната част от обществото. Религията, според него, е „агресивна, ирационална, нетолерантна, свързана с расизма, племенното, фанатизма, враждебна към свободната мисъл и инвестирана в невежество“. Приписана ѝ е вина още за женомразието и педофилията, според автора тя е „плагиатство на плагиатството, слух на слуховете и илюзия на илюзиите“.

Полезна книга за българите, които не текат в руслото на правословното християнство, но все пак „удрят по едно кръстене от време на време“, както казва Бай Ганьо.

Очаквано, „Бог не е велик“ предизвиква разгорещени дебати – позитивната критика признава, че Хичънс не казва нищо ново, но пък го казва по интересен начин, а негативната твърди, че книгата е пълна с исторически грешки, а аргументите звучат като анекдоти.

Шега или не, творбата беше разпродадена още в първия ден на Пролетния базар на книгата и от „Сиела“ трябваше няколко пъти да зареждат „наръчника на атеиста“. Струва си да се прочете, дори само заради шума, който се вдига покрай нея.

5. „Полунощ в книжарница „Блестящи идеи“, Матю Дж. Съливан

Трилърът, също като фентъзито, е добра идея за горещите летни дни, а за пълен ефект се препоръчва да се чете някога към полунощ. „Полунощ в книжарница „Блестящи идеи“ е дебютът на учител по литература като писател, но още с първата си книга Матю Съливан печели няколко американски литературни награди.

Главният персонаж е книжарката Лидия, която се заема с разгадаването на необичайното самоубийство на най-младия от редовните си клиенти, Джоуи. Момчето завещава на Лидия куп книги, обезобразени по странен начин – това може би са знаци, които да помогнат в разплитането на мистерията? Загадката около живота на най-мълчаливия ѝ клиент отвеждат на дъното на зловеща спирала, която освен тайните на самоубиеца изкарва наяве и това, което Лидия крие в миналото си. Интересно какво мисли за сюжета съпругата на Съливън, която също е библиотекар…

Издателите на романа „Софтпрес“ го определят като „блестящо написан“, а сюжетът определено ще се понрави на зажаднелите за мистерии книжни плъхове (а защо не и на книжарите?).

6. „Операция Сладкоугодник“, Иън Маккюън

Иън Маккюън идва у нас през есента за фестивала „Синелибри“, затова е добра идея да се подготвим за срещата с него. Не всеки ден в България можем да се срещнем с лауреат на „Букър“ (нищо, че учителки на сина му оцениха негово есе с три плюс). „Операция Сладкоугодник“ е смесица от шпионски и любовен роман, книгата предлага поглед към британското общество от времето на Студената война.

Вижте още: ИЪН МАКЮЪН НАЕСЕН У НАС

Серина Фоум е студентка по математика и страстен читател, но бива вербувана от МИ-5 да участва в операция с кодово име „Сладкоугодник“. Задачата ѝ е скрито да подпомогне финансово писатели и журналисти от антикомуистическата левица – тъй като техните идеи се покриват с намеренията на правителството. Студентката трява да обработи универститетски преподавател и оттук романът прекрачва границите на шпионажа и навлиза в романтичния жанр, навярно без да „накъртва“.

7. „Фашизъм. Предупреждение“, Мадлин Олбрайт

Още един хорър, но вдъхновен от реалния свят и отразяващ световната действителност: макар и далеч от категорията „плажно четиво“, „Фашизъм“ (ИК „Ера“) е важна книга в контекста на набиращата поддръжници радикална, националистка, крайнолява или крайнодясна политика. Все по-популярното явление се разглежда от първата жена държавен секретар на САЩ, Мадлин Олбрайт – тя сравнява познатия ни от 20-те и 30-те години на миналия век фашизъм с политиките на съвременни световни лидери като Путин, Тръмп, Ердоган, Ким Чен Ун… Според нея, народите по света дотолкова са свикнали с демокрацията след падането на Берлинската стена, че не усещат как тя бива подменена с ценности, далеч от демократичните.

Олбрайт разглежда спекулата и манипулацията като основни инструменти на фашизма, позовавайки се на собствения си дългогодишен опит на дипломат и на детството си, прекарано в разкъсвана от войни Европа. „Фашизъм“ следва максимата „Историята трява да се помни, за да не се повтаря“.

Вижте още: МАДЛИН ОЛБРАЙТ ЗА ПУТИН, ТРЪМП И ЕРДОГАН В КНИГА ЗА ФАШИЗМА

Списъкът с лятна литература може да продължи поне толкова, колкото е разстоянието от София до морето. Но 7 книги от по средно 300 страници стигат за ваканцията през юли и август. И да не забравяме: през септември идват новите изкушения с „Алея на книгата“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах