Сиртаки между трупове

Когато се е раждал Герасим Георгиев, когото народът щеше да назове Геро, едната орисница се навела над него и му прошепнала: „На теб ще дадат ролята на Зорба Критянина!“…

За това представление трябваше Геро да изчака режисьорката Бина Харалампиева, която отлично познава силните му качества. И как няма да е така, след като на сцената в Сатирата техен е Санчо Панса, а в „Армията“ – Швейк. Все прочути персонажи от световната класика, пригодени за театър от Юрий Дачев, който е истинско богатство за МГТ „Зад канала“. Сега Юрий сполучливо адаптира романа на Казандзакис, режисиран от Бина Харалампиева с Геро.

Трябва да забравим спомена за Антъни Куин и неговото сиртаки от култовия филм през 60-те години. Тогава всеки жест на Зорба, насочен срещу правилата, възпитанието, срама, морала и религията, възприемахме като зов за свобода. Това ни засищаше, възпламеняваше харесването на странната история на Казандзакис за Зорба, който прави каквото си ще, обича когото си ще, живее за момента и нехае за минало и бъдещо. Изключителна находка на Казандзакис, взета присърце в условия на физическа несвобода и духовно потисничество. Сега Бина и Геро предлагат друг прочит, в който съдбата, подигравана от Зорба, си отмъщава, като прибира от този свят неговите приятели. На финала остава прочутото сиртаки на Зорба и Американеца (Мак Маринов), но това е тъжен танц между трупове.

Зорба е облечен в широки развяващи се ризи и сака, внимателен единствено към чувствените наслади. Той ухажва притежателката на хотела мадам Ортанс (забележително изпълнение на Василена Атанасова), използвайки нейната наивност, с която копнее да получи годежен пръстен и лесно ляга до всеки „капитан“, намекнал ѝ за брак и вечност. Зорба дори инсценира годежен обет, но стане ли напечено, духва безследно. Представлението показва интересен типаж – Зорба изсмуква ползата от всяка ситуация, без да го е еня за душевните поражения у околните. Това е прословутата българска нетактичност, резултат от многогодишно натрупване на негативизъм, така че българинът влиза в интригата само ако има аванта, стъпвайки върху главите на прецаканите като по стълба. Разликата е, че Зорба на Геро го прави с широко сърце, омайващи приказки и добродушна игра на наивност и доверие.

Разбира се, неговият делови партньор Американеца, когото среща случайно на пристанището, ще остане без пукната пара след фаталната грешка да се довери на сладкодумния изобретателен местен бараба. Разбира се, добрата, наивна, мечтателна мадам Ортанс ще приюти Зорба и Американеца, които ще пресушават нейните запаси от вино и ще пръскат наоколо заразата на несъобразяването. Тя ще угасне също така всеотдайно и нежно, както живее. Еротика и несбъднатост се утаяват във въздуха на това каменисто пустинно крайбрежие (сценография и костюми – Свила Величкова), където всичко свидетелства за самота.

Всъщност това е печално представление. Тъжно се напластява историята на френетичната безответна любов на младия Павло (Георги Кацарски), който се удавя, намразил живота си, след като сексапилната вдовица на Анастасия Лютова го отхвърля, избирайки Американеца. Но както знаем, в подобна душевна пустош добре вирее единствено отмъщението. Така че бащата на Павло (Васил Банов) ще се измъкне от дома на вдовицата, избърсвайки кървавия си нож с простряните ѝ чаршафи.

Единствен Зорба, опериран от съчувствие, ще пълни с преживявания всеки миг от живота си. Няма да го припознаем за любим герой и точно това е целта на фантастичната игра на Геро.

Следващите представления на „Зорба“ са на 24 януари и 1 февруари.