Сизифовият труд на Ваклуш Толев

Търсенето на единство в същността на религиите и вписването им в еволюционната теория като надграждащи се етапи на културно развитие (наречени от него „духовни вълни“) е основна тема в творчество на богослова и мислител Ваклуш Толев. Този подход е разгърнат за пръв път в „История на религиите“, чието четвърто издание беше представено в събота, 11 февруари, в Литературен клуб „Перото“ в НДК. 

В изданието са събрани лекциите на Ваклуш Толев, изнесени в началото на 90-те години пред студентите на Пловдивския и Софийския университет. Съдържа обширен преглед на големите световни религии (индуизъм, юдаизъм, зороастризъм, будизъм, християнство и мохамеданство), в тяхната приложна и метафизична страна. Отделна глава от книгата е посветена и на атеизма.

„Малцина говорят за атеизма с любов, но Ваклуш го прави – заяви д-р Илко Семерджиев на представянето. – Прави го, защото много добре знае и го казва в прав текст, че безбожници има, но безверници няма. Всеки вярва в нещо!“

В събитието участваха още поетът Владимир Левчев, публицистът Петко Атанасов, доц. Кирил Коликов и Жаклин Толева.

Участниците в събитието. Снимка: Асен Величков

„Ваклуш Толев си позволява да промени смисъла на Сизифовата мъка, на Сизифовата енергия – каза Петко Атанасов,  обръщайки внимание на корицата на новото издание, на която е изобразен митът за Сизиф. – В очите на човечеството бутането на камъка е символ на безсмисления труд, докато за Ваклуш това е цикъл на липсата на отчаяние – камъкът е материята, която трябва да обработваме, да одухотворяваме. Защото човек е тук, на Земята, за да еволюира, да допринесе за еволюцията на планетата и на Космоса.“

Новата книга е издадена по повод 100-годишнината от рождението на богослова, за когото религията като вяра и учение за живота носи идеята за Целостта:

„Тя е единство в йерархията на възможностите човешки. Единство е, защото търси, посочва и осъществява съвършенството, Пътя на обожествяването“.

Снимка: Асен Величков

Ваклуш Толев е роден на 7 януари 1923 г., в деня на Рождество Христово по тогавашния календар, в пловдивското село Поповица. Бил е необичайно будно дете – по свое желание тръгва по-рано на училище, а на 14 години изнася първото си публично слово в местната църква на тема „Има ли Бог“. В младежките си години е активен антикомунист и патриот. Записва право в Софийския университет, но e изключен по идеологически причини след 9 септември 1944 г. Изправен е пред Народния съд заради възгледите си и офицерския си чин в българската армия. Пред съдниците си заявява, че докато е жив, с всички сили ще се бори за пълното унищожение на комунистическата идеология. За тази дързост е осъден на доживотен затвор. Изпратен е за няколко години в лагера в Белене, след това престоява в почти всички затвори в страната. На 28 години, когато е в Кърджалийския затвор, преживява т.нар. от него „духовно пробуждане“. Лишен от свобода, Толев се отдава на изучаването на различни езици, пише поезия, драми, философски есета. Пуснат е след амнистията за политически затворници от 1956 г. По неговите думи, излиза от „малкия затвор“ и влиза в „големия“. Излиза не с огорчение и желание за отмъщение, а с нагласата, че страданието е развитие, а злото – нееволюирало добро.

Ваклуш Толев (1923 – 2013). Снимка: Николай Василев

След освобождаването си влиза в чести сблъсъци с репресивния апарат на Държавна сигурност. Следен е и е задържан многократно, трудно успява да си намери работа и да се задържи на нея за повече от няколко месеца. Въпреки това успява да кандидатства и завършва богословие в Духовната академия в София само за 18 месеца. След това работи като библиотекар в Пловдивската митрополия. След 10 ноември 1989 г. Ваклуш Толев получава покана от СДС да стане депутат, но отказва с обяснението, че „проблемът не е в демокрацията, а в свободата. А свободата не е въпрос на измерение, а на поносимост“.

Започва да изнася публични лекции в цялата страна, в продължение на няколко години води курс по „История на религиите“ в Пловдивския и Софийския университет. Основава своя школа, наречена „Път на Мъдростта“. Издава и няколко книги – „История и теория на религиите“ в три тома, „Духовните дарове на България“ в два тома, посветени на историята на българската духовност, и „Седемте Лъча на еволюцията“ – поглед върху езотеричното знание, „Беззаветен Завет“, стихосбирката „Разпилени бисери“ и др.

Ваклуш Толев си отива на 27 ноември 2013 г., на 90-годишна възраст. В един от своите стихове отбелязва как би искал да бъде запомнен:

„Тогава нека моят гробен камък,
където пътникът ще иска да чете,
да няма надпис, щото дух и пламък
е бил моят път и мойто битие“.