Скалата умира. Трудно (видео)

Ако това лято ви се гледа филм като „Умирай трудно“ – нямате никакъв проблем. Дуейн Джонсън Скалата ще умира за вас, още от този уикенд. Трудно – като ченге в небостъргач, превзет от банда чуждестранни злодеи, които са заловили жена му. И накрая бялата му риза ще е мръсно сива, точно като прочутия потник на Брус Уилис.

Ето и сюжетът: Уил Сойър (Скалата), ветеран от отдела за спасяване на заложници, пострадал при последната провалена акция преди 10 години, понастощем има щастливо семейство, две деца, нова работа – консултант по сигурността в най-високия небостъргач в света, и апартамент пак там.

Небостъргачът, наречен „Перлата“, е осмото чудо на света и първото на най-съвременните технологии. Той се намира в Хонконг и освен най-висок, е и най-безопасен, и най-екологичен – една съвършена био екосистема, която сама си произвежда цялата необходима (зелена, разбира се) енергия, сама си гаси пожарите… Проблемът е, че докато го мислят за по-сигурен от форт Нокс, небостъргачът може да се окаже по-несигурен от кораба Титаник (смятан за напълно непотопяем, докато не потънал още при първото си пътуване).

И така, съвсем очаквано за зрителите, „Перлата“ избухва в пламъци. Отначало гори само някъде по средата, но вместо веднага да се самозагаси, по злодейски план огънят тръгва нагоре. А отгоре надолу слизат престъпниците… Жената (Нев Кембъл) и децата остават по средата. Време е Скалата да влезе в горящия небостъргач по един много невероятен начин, да обезвреди злодеите с „Лакътя на народа“ и „Вратотрошач“ и да спаси семейството си.

Оставете всякакви съмнения, че точно това и ще се случи. Въпросът е как. В един момент Скалата тръгва да пълзи като муха (110-килограмова) по въшната страна на сградата, облепил ръцете си с двойно залепващо тиксо и произнася най-кратката и точна реплика за случващото се (която става и заглавие на тази рецензия):

„Това е глупаво“.

Но за този тип кино (и неговите фенове) не е важно да е умно, важното е да е интересно. И то е. Можеше да стане и още повече, но продуцентите не са били готови да се откажат от детската аудитория и да покажат повече натурализъм.

„Небостъргачът“ се опитва да бъде едновременно „Умирай трудно“ и „Ад под небето“, но с по-големи пари и с повече китайци. Скалата очевидно предлага и много повече мускули от Брус Уилис, но пък героят му е с един крак по-малко (което изглежда като минус, но може да се окаже и плюс). И освен това го преследва полицията…

Скалата поддържа нелепо големи мускули, които би трябвало да му пречат да играе каквото и да е различно от културист или Херкулес, но с малко талант и повече чар успява да компенсира тежката си физика и дори да я използва като преимущество. Сцената, в която Дуейн Джонсън се катери по кулокрана, напомня за емблематичните кадри от 1933 г., в които Кинг Конг се изкачва по Емпайър Стейт билдинг (но малко по-дребен от горилата и леко накуцващ). Скалата сам по себе си е атракция, героична и митологична едновременно в две битки – срещу едни лоши хора и срещу законите на физиката, както ще забележи всеки зрител, внимавал в часовете по този предмет в гимназията.

Отговорът на най-важния въпрос – дали този филм е по-добър от „Умирай трудно“ – е и да, и не. „Небостъргачът“ е много под класата на първия филм от поредицата, но пък е почти шедьовър в сравнение с петия „Умирай трудно“.