Скалпел, безпощаден към тумора на СССР, Русия и света

Когато един френски интелектуалец реши да пише откровено за един руски интелектуалец, се получава книга, която взривява предразсъдъци, помита трайни заблуди и отваря очи. Еманюел Карер е ренесансова фигура, свободомислещ и изключително ерудиран писател, един от най-четените, авторитетните и награждавани френски автори.

Съвсем скоро бе удостоен и с Наградата FIL на Салона на книгата в Гуадалахара – сред най-престижните в Латинска Америка. Наградата FIL е учредена през 1991 г. и се дава на автори, пишещи на един от латинските езици и „посветили живота си на литературата”. Тази година са били разгледани 72 кандидатури на писатели от 18 страни. Еманюел Карер (59 г.) прекосява няколко творчески територии с лекота, която му позволява да бъде един от най-четените и най-влиятелни автори от новите поколения, се казва в комюникето, разпространено от журито.

Това е всъщност бегло обобщение на истинската стихия, наречена Еманюел Карер.  Той е автор на 5 романа, 5 есеистични книги, 5 сценария за игрални филми и 13 телевизионни сериала. Носител е на 13 награди, сред които „Рьонодо”, „Фемина” и голямата награда на Френската академия за цялостно творчество. Израснал е в семейство на интелектуалци. Майка му, Елен Карер Д’Анкос, по баща Зурабишвили, е потомка на руски и грузински емигранти във Франция, известен историк-съветолог, наследствена руска аристократка. Негов братовчед е загиналият от куршум в Москва главен редактор на „Форбс“ за Русия Пол Хлебников.

Специфичната биография на Карер, свързана с родовите и интелектуалните му познания за Русия, е перфектната база за биограф на един от най-противоречивите руски интелектуалци – Едуард Лимонов.

Трудно е да се определи с категоричност жанрът на „Лимонов“ (Колибри, 2017). Това е биографична, но и автобиографична книга. Документална, но и художествена повест. В нея няма фикции и съчинена реалност, но митичната истина е разказана с увлекателността на дистопия.

Карер е подходил едновременно изключително съвестно и много освободено към историята на Едуард Савенко, познат на света с псевдонима си Лимонов. Обиколил го е отвсякъде, разказал го е в кръг, не е пропуснал нито една извивка, нито един фиорд от противоречивата му личност. Някак е успял да избегне оценките, които всеки писател волно или неволно дава на героите си. Без да е репортажно безпристрастен, Карер е останал верен на дистанцията. Сякаш е използвал огромна лупа, за да наблюдава едновременно вътрешния свят, хронологичното развитие и отражението на Лимонов върху останалите хора и неща.

Базирана на лично интервю и на книгите на Лимонов, биографията е нещо повече от персоналната история на един човек. Това е обобщеният образ на съветския, а после руския интелектуалец, който изпитва всички позитиви и негативи на всички съветски и постсоциалистически времена. Покрай Лимонов проблясват знакови фигури – Солженицин, Бродски, Евтушенко, американски писатели и артисти, руската диаспора във Франция, Горбачов, Елцин и Путин. Всъщност книгата е пътешествие едновременно във времето и в света.

Лимонов е типичният трикстър, който се появява в центъра на всички възможни събития, като ги използва за стъпало в изграждането на собствената представа за себе си. С дух на завоевател, този Наполеон от руската провинция се опитва да се самосъздаде със замах.  Движен от завистта на вечно втория, но и от онова типично руско съпричастие към отритнатите, към „мизераблите“, клетниците (това един французин може да разбере). Суров, но и податлив на танца на обстоятелствата. Винаги влюбен в жени с изгаряща страст към самоунищожение, но и с талант. Би било по-лесно да бъде измислен подобен герой, отколкото да се открие реална личност с такива характеристики. Карер звучи и пише удивено за него, с огромна доза страхопочитание и трепет, без да изпада в умиление. Напротив, безпощаден е в детайлността си, в предположенията, които не пести само за да запази дистанцията на документалиста.

Подобно е звученето и в местата, в които писателят си позволява анализ на съветската и руската действителност. Отново е хирургически остър, би могъл да бъде тълкуван едновременно като симпатизант и отрицател, защото не си позволява еднозначност. Винаги търси равновесната точка, логическата опора зад фактите. Съветска Русия през очите на Карер не е просто обвито в мъгли място на полудели лидери и безчовечна система. Някак французинът с руски корени е успял да види реалността през очите на хората, които са я живели. Да я разкаже така, че да я повярват, без да се самоотрекат.

Карер – аналитикът, потъващият в дълбокото – е направил изключителен разрез на света, който уж добре познаваме. Задълбал е в реалиите на социализма и постсоц-епохата, като при това е подходил не с типичното западно високомерие, а с дълбока емпатия и осъзнаване на неизбежностите. Не е безпощаден, просто е хирургически точен във фактологията, към която гледа без пристрастия. Цитатът, с който започва книгата, се набива в главата като ключ към разбирането ѝ:

„Този, който иска да върне комунизма, няма ум.
Този, който не съжалява за него, няма сърце.
Владимир Путин“

Карер е засегнат лично от безвремието в ранномутренските времена в Русия. Тогава е убит неговият братовчед Пол Хлебников, застанал на пътя на един от олигарсите в Русия. И въпреки очакването, това не се е отразило върху добронамереното му разбиране и анализ на процесите. Дори напротив – просто натиска скалпела по-надолу, за да се види туморът, да се разбере и да се премахне, без да се налага да бъде самоотвержено мразен. Така фино и елегантно са изяснени причините за появата на новоруснаците, противоречивите фигури на Горбачов и Елцин, които в масовото съзнание отдавна са се вкаменили в крайни символи. Карер ги съживява, размразява ги, обръща ги от всички посоки – не само тях, но и всички герои на руския преход. И става безпощадно ясно, че тайната е другаде, не в личността, а в историческата неизбежност.

Всъщност затова му е бил нужен Лимонов. Героят в тази книга не е писателят, войникът, политикът Едуард Лимонов. Той е нишката, която свързва епохите, държавите и хората. САЩ, Русия, Сърбия, Румъния, Франция, цяла Европа и Азия – почти целият свят, обходен от този безподобен трикстър, е намерил място в романа. Сталин, Хрушчов, Андропов, Черненко, Горбачов, Елцин, Путин са свързани, обсъдени и анализирани заедно с почти всички френски лидери, купчина американски президенти, сръбски военнопрестъпници, хора на изкуството, интелектуалци. И всички те са завихрени като в ураган около писателя и неговия Лимонов – и двамата съвсем реални, съвсем истински.

Фактът, че героят на биографията е още жив (нещо рядко за биографични книги от подобен мащаб), е доказателство, че книгата е точно на ръба между дистопията и документалистиката. Финалът е отворен. Ще го живеем заедно. Ние вече сме минали през тази история.