Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Скандал с Нобела. Филип Рот отново големият губещ

Ами ако най-важният приз в литературата е таен заговор на журито да накара намусения старец да копнее за още награди?

Нобеловият комитет отново остави Филип Рот с празни ръце. - Скандал с Нобела. Филип Рот отново големият губещ

Нобеловият комитет отново остави Филип Рот с празни ръце.

Обявяването на Нобеловата награда е единственият литературен случай през годината, когато големите американски зверове на писаното слово са принудени да наблюдават отстрани като шумна група романтични писатели. Когато дори Филип Рот, този титан с 50-годишна репутация, бъде ентусиазирано обсъждан в ролята си на губещ на годината…

Шведите, след като миналата година връчиха вероятно (каква само вероятност!) най-високата награда в света на книгата на канадската авторка Алис Мънро, продължиха да вадят имена от този регион, а в четвъртък сутринта щастливо събудиха с телефонно обаждане Патрик Модиано от Франция.

Френският писател Патрик Модиано грабна литературния Нобел.

Френският писател Патрик Модиано грабна литературния Нобел.

Има доста теории за Нобеловите „пристрастия“ и според част от тях са фаворизирани писатели от неанглоговорящи страни, много от които западните читатели никога не са чели или чували.

Самите представители на журито на Кралската шведска академия казват, че не харесват ефектите от фермите за творческо писане на нюйоркската книжна сцена. Най-общо казано, Нобелът е разглеждан като перфектният начин за противопоставяне на американската културна хегемония. Битува мнение, че снобското Нобелово жури не обича да поощрява автори, които имат пазарен успех.

Литературният критик Дуайт Гарнър от „Ню Йорк Таймс“ справедливо отбеляза онзи ден, че сляпото петно на журито по отношение на литературните тенденции е чувството за хумор в тази ситуация – понеже то пътува по-трудно между културите. Но има още една непроучена възможност: че журито всъщност е изключително забавно, макар и според шведските разбирания то прави избора си с една-единствена ежегодна цел – да провокира Филип Рот да изкоментира нещо по повод безкрайните си неуспешни опити да спечели отличието.

Както твърди мълвата, Рот години наред отивал в офиса на агента си в Ню Йорк и очаквал обаждането. Имало и готово прессъобщение, което веднага да бъде разпратено. Той сядал в заседателната зала с няколко освежителни напитки, а в края на деня поемал дългото и тъжно завръщане към Кънектикът. Чарли Кауфман (бел. ред. – сценарист на „Блясъкът на чистия ум“, „Адаптация“, „Да бъдеш Джон Малкович“) би направил страхотен филм от това.

Чудно защо провалът на Рот винаги предизвиква такова обществено внимание, макар че има и други велики американски писатели, които също биха могли да предявят претенции към Нобела – най-вече Томас Пинчън и Дон Де Лило – освен това, че той е възхитително неспособен да преглътне поражението и като го помолят да коментира, споделя умилително кисели съждения за това колко несправедливо е бил лишен от Нобел. Рот е спечелил всички други литературни награди, включително Man Booker International, Prix Medicis Etranger, Пулицър и National Book Award. Те го поставят в доминираща позиция, която покрай европейските стереотипи за неговите сънародници го кара да копнее за още и още.

Единствената американка, спомената като потенциален Нобелов лауреат тази година, беше Джойс Каръл Оутс, което е тъжно, предвид Стахановската й производителност и нейното на моменти лишено от чар тежко и неблагодарно творчество. По-добре Мерилин Робинсън, чиято предизвикателно некомерсиална творба Lila, нейният нов роман, ни отнася за трети път в градчето, за което писа в „Гилаад“ и „Дом“ – авантпост в Айдахо от времето на Гражданската война, където един 76-годишен свещеник се грижи за своята тленна и одухотворена съпруга – една толкова скърцаща и безрадостна история, за каквато си мечтае всеки от журито на Нобелите.

Всъщност Робинсън е лукаво забавна писателка, окарикатуряваща живота в малкия град толкова енергично и четивно, колкото и Ан Тейлър (хей – Ан Тейлър, не би ли било страхотно? Ама наистина – нали?). Но Робинсън също така е достатъчно „тежка“ писателка, за да не бъде естественият избор на широкия читател.

Както и да е, Модиано спечели. Браво на него и многото му фенове по света.

А сега към по-важния въпрос: Кой ще е следващият Филип Рот – майстор-романист, чийто неуспех веднъж годишно можем да преглътнем? Има ли някой друг – бял писател от мъжки пол, често критикуван за старомодните си интереси, прекалената си самовглъбеност и егоизъм, който след десетина години ще се превърне в редовно изключение от Нобеловата награда за литература?

Крачка напред, Джонатан Франзен! Новото ти амплоа те очаква!

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах