Скандал с новия филм на Клинт Истууд заради леконравна журналистка

„Случаят „Ричард Джуъл“, новият филм на Клинт Истууд, вече цял месец предизвиква полемика в социалните мрежи. Продукцията е базирана на реални събития и разказва историята на Ричард Джуъл – несправедливо обвинен за бомбен атентат на Олимпийските игри в Атланта от 1996 г. Проблемът е в изобразяването на журналистката Кейти Скръгс, защото е показана като безскрупулна в методите си на събиране на информация. Скъргс е първата, която пуска новината, че Джуъл е разследван за престъплението.

Джуъл, охранител на събитието, открива първата бомба и започва евакуация на зрителите. След взрива загива един, над сто са ранените. ФБР започва разследване. След още два атентата за извършител е посочен Ерик Робърт Рудолф. Той е признат за виновен през 2005 г. Но с публикациите си Скръгс превръща Джуъл от герой в злодей, разкривайки, че е един от заподозрените.

Кейти Скръгс, починала през 2001 г. от свръхдоза, работи за вестник „Atlanta Journal-Constitution“. Във филма на Истууд, показан за пръв път през ноември 2019-а на фестивала на Американския филмов институт, журналистката е въплътена от Оливия Уайлд. От представения образ зрителят остава с впечатлението, че тя предлага сексуални услуги на агент от ФБР в замяна на информация за медията си.

Първи реагираха от вестника – Кевин Райли, главен редактор на „Atlanta Journal-Constitution“, излезе с изявление, в което каза, че филмът има за цел да подкопае авторитета както на изданието му, така и на държавните органи.

Смята се, че филмът на „Уорнър брос“ има шанс за номинация за „Оскар“, особено след като Кати Бейтс бе номинирана за „Златен глобус“ за ролята на майката на Скръгс. Това допълнително разпали страстите – журналисти продължават да се възмущават на историята и казват, че тя е особено неподходяща в контекста на движението #MeToo. Още повече, че няма данни Скръгс някога да се е държала по подобен начин, твърди редакторът на вестника. Редица нейни колеги я защитиха с думите, че тя е един от най-добрите професионалисти в криминалния ресор и за разлика от образа, показан във филма, никога не е използвала нелегални или неетични методи, за да се добере до информацията, която ѝ е нужна. В редакцията на вестника са възмутени още, че никой от екипа на Истууд не е поискал съдействие от тях.

След публикациите на Скъргс Джуъл, починал през 2007 г., опитва да съди вестника за клевета, но безуспешно. Той опитва да заведе дела още срещу Ен Би Си, Си Ен Ен и „Ню Йорк Поуст“, но Ен Би Си и Си Ен Ен успяват да уредят случая извън съда. А в делото срещу „Ню Йорк Поуст“ съдът също постановява, че изданието е отразило случая, без да използва недоказани факти.

В „Случаят „Ричард Джуъл“, продуциран от Леонардо ди Каприо, Джуъл е представен като патриот, предизвикващ симпатия със своята жертвоготовност. Ролята е поверена на Пол Уолтър Хаузър („Аз, Тоня“, „Черен в клана“). От другата страна са Скръгс и агентът на ФБР, представени като злодеи.

Сценарият на филма е базиран на статия във „Венити Феър“ на Мари Бренър от 1997 г. и на наскоро излязлата книга „Заподозреният“ с автори Кент Александър и Кевин Салуен, пише „Гардиън“. Александър е адвокат по времето на взривовете, Салуен е репортер, който отразява случая в „Уолстрийт Джърнъл“. За целите на книгата са проведени над 180 интервюта, двамата автори на книгата са и консултанти на филма.

В „Заподозреният“ Кейти е описана като известна в журналистическите среди с близките си контакти с ФБР, като една от тактиките ѝ била да флиртува с полицаи в местен бар. Имало слухове, че предлага сексуални услуги в замяна на информация. Скръгс се появявала на работа предизвикателно облечена – в редакция, доминирана от мъже – и това е едно от обясненията на авторите защо се пораждат подобни спекулации за сексуалните ѝ аванси към федерални агенти. Една от най-добрите криминални журналистки, Скъргс е помогнала на ФБР да задържи над 100 обвиняеми престъпници.

От местен полицай тя научила, че фокус в разследването на бомбения атентат е Джуъл. Търсейки втори източник за потвърждение, си уредила след работа среща с представител на ФБР във въпросния бар. Той потвърдил информацията, но настоявал статията да не излиза, за да не застраши разследването. Според книгата, журналистката се върнала в реакцията 30 минути по-късно, но отказала да назове източника си. Когато статията била готова, Скръгс я предложила първо на пиар отдела на ФБР, за да се увери, че с публикуването ѝ няма да застраши разследването.

Потърсени от „Гардиън“ за коментар, двамата автори коментират, че „филмът все пак не е документален“ и дори и да имат възражения против секссцената, смятана от мнозина за възмутителна, не са ги изказали гласно. Казват, че многократно са ги питали дали имат доказателства, че Скръгс е имала сексуални отношения с агента на ФБР, но досега не са намерили факти в подкрепа на това твърдение. Междувременно споделят, че са силно впечатлени от играта на Оливия Уайлд, чиито родители са уважавани журналисти.

„Мисля, че е срамно, че Кейти е сведена до този момент от филма – коментира актрисата на церемонията на наградите „Готам“. – Това е погрешно схващане на феминизма като благочестива липса на сексуалност. Случва се често на жените; от нас се очаква да сме разположени в едно-единствено измерение, ако искаме да бъдем смятани за феминистки. В Кейти има комплексност, като и във всеки един от нас, и аз наистина ѝ се възхищавам.“

Световната премиерата на „Случаят „Ричард Джуъл“ бе на 13 декември. У нас ще излезе по кината на 10 януари 2020 г.