Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Скандалът с филма на Ничев: БГ киното е омагьосан кръг, млади хора нямат глас

Като видях кои хора са в този съвет, не се изненадах кой е победителят

Лентата на Иван Ничев "Българска рапсодия" е избрана от  Националния съвет за кино да се състезава за Оскар в категорията "чуждестранен филм". - Скандалът с филма на Ничев: БГ киното е омагьосан кръг, млади хора нямат глас

Лентата на Иван Ничев "Българска рапсодия" е избрана от Националния съвет за кино да се състезава за Оскар в категорията "чуждестранен филм".

Българското кино очевидно е в състояние на постоянна турбуленция. Новото сътресение е предизвикано от избора кой филм да пратим на наградите Оскар. Националният съвет за кино гласува това да е „Българска рапсодия“ на режисьора Иван Ничев, който е в състава на съвета. По време на вота Ничев счел за достатъчно просто да излезе от стаята. Неколцина от останалите претенденти лентите им да бъдат изпратени в Американската филмова академия решиха да предизвикат анулиране на този избор.

Предлагаме ви текст на Ирина Иванова, завършила кинознание в НАТФИЗ, която е автор на сп. „Ева“. Иванова е била поканена да присъства на отварянето на пликовете след гласуването на съвета.

Честито на печелившите, разбира се, но ми се иска да споделя нещо друго по темата.

Тази година Националният филмов център съвсем похвално реши да покани и журналисти на отварянето на пликовете, в които членовете на Националния съвет за кино са дали своите гласове за това кой точно филм да представя България в надпреварата. Имах интересното преживяване да съм един от тримата поканени журналисти. И ето какво видях преди броени минути.

Кандидатите бяха шест филма: „Виктория“ на Майя Виткова, който бе селектиран в официалната конкурсна програма на тазгодишния фестивал на независимото кино (най-големият и най-влиятелният такъв!) в Сънданс, гореупоменатият „Българска рапсодия“, „Живи легенди“ на Ники Илиев, който мина по кината с много добър успех, „Вила Роза“ на Мартин Макариев, „Отчуждение“ на Милко Лазаров, който бе селектиран в една от програмите на миналогодишния фестивал във Венеция и „Шестият ден“ на Владислав Радев. Не всички от тези филми са минали по кината, лично аз съм гледала обаче всички с изключение на „Българска рапсодия“ – за огромно мое съжаление.

Винаги съм смятала, че най-важни при един такъв избор би трябвало да бъдат художествените качества на филма. Нищо друго не би трябвало да има значение. Обаче никога не е така. Присъствайки на отварянето на пликовете видях, че всички членове на Националния съвет за кино, гласували тази година, приблизително са от поколението на спечелилия г-н Иван Ничев. Единствено Виктор Чучков е от новата генерация режисьори. Да ти се доплаче направо!

Да, не съм гледала филма „Българска рапсодия“ и нямам право да твърдя, че той не заслужава да ни представя в състезанието за номинации за чуждоезичен Оскар. Да, не мога да докажа, че има предварителна уговорка, пък и не мисля, че има такава. Понякога просто няма нужда от предварителни уговорки, всичко си е ясно. Обаче е пълен абсурд в Националния съвет за кино да участват само представители на тази генерация. Просто защото никой от по-младите няма никакъв шанс, освен ако някой около него – баща, дядо, учител – не е свързан с тази генерация. Наистина ми стана супер тъжно, че след като видях кои хора са в този съвет, никак не се изненадах като разбрах кой е победителят.

Работата е там, че така нещата няма да се променят никога. Всяко поколение трябва да има свои представители както в този Съвет, така и в комисиите, които раздават субсидиите, защото настоящата ситуация наистина е скандална. Омагьосан кръг, който трудно се въздържаш да не наречеш лоби. Дразнещо е и някак веднага ти се иска ти пък да отидеш в другата крайност и да създадеш лоби на хората, които са от твоето поколение. Да подкрепиш „Виктория“, който обиколи 11 фестивала. Или „Живи легенди“, който пък беше много гледан филм. Или дори „Отчуждение“, който по принцип лично аз не харесах, но пък ей така напук ми идва да кажа, че е страхотен и че е по-добър от „Българска рапсодия“, който не съм гледала.

И защо на отварянето на пликовете присъства част от продуцентския екип точно на „Българска рапсодия“? Как така стана? В такъв случай трябваше да поканят и представители на другите филми, участващи в „състезанието“.

Крайно време е да влязат нови хора в тези комисии и съвети. Нека да има и патриарси, но нека да има и млади хора, нови хора. Много от тях имат вече огромен опит, защото снимат и късометражки, и документални филми, и реклами. Те имат друга гледна точка и тази гледна точка има право на глас. Ще кажете какво значение има млади ли са, стари ли, важното е какви професионалисти са. Ама очевидно не е само това важното. Никой не може да ме убеди, че сред по-младите няма професионалисти, достойни да участват в подобни гласувания. Всяко поколение трябва да има свои представители. Това е естествено, това е нормално, така трябва да бъде. Така се предава щафетата, така се гради приемственост.

Сега не е честно и е грозно.

P.S. След публикуването на текста в нашия сайт ми се обадиха от Националния филмов център, за да уточнят, че са били поканени представители на всички филми, но само тези на „Българска рапсодия“ са се отзовали на поканата. Обещах на колегите да нанеса тази корекция.

Източник: eva.bg

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах