Скандална книга твърди, че митингът на Шарлитата след атентата е измама

Четири месеца след манифестациите по повод атентата в редакцията на „Шарли Ебдо“, Еманюел Тод, историк и демограф, публикува книга – обвинителен акт срещу една Франция, преливаща от чиста съвест и отстъпила от трезвите позициите на народа си. В нея авторът осъжда реакцията, последвала атентатите, пише „Нувел Обсерватьор“.

Книгата, озаглавена „Кой е Шарли?“ ще излезе на 7 май т.г.  и представлява съкрушително обвинение срещу Франция на Франсоа Оланд. Текст, написан трескаво и на един дъх. От нестандартен ъгъл Тод проследява регионалния и социално-политически произход на манифестантите от 11 януари.

Под развяваните благородни чувства, Тод изважда карти и статистики, за да разкрие дълбокия смисъл на събитието, което ще се запомни като най-големия митинг в модерната история на страната. И това, което вижда, не е за харесване. Това, което вижда, е епизод от „фалшиво съзнание“ (Маркс) с безпрецедентен размах. Това, което вижда са милиони сомнамбули, тълпящи се след един президент, съпроводен от представителите на световната олигархия, в защита на безусловното право да се потъпква Мохамед -„основният персонаж на една слаба и дискриминирана група“. Това, което вижда е и лъжата относно единодушието, защото този ден обикновените хора не бяха Шарли; младежта от предградията – мюсюлмани или немюсюлмани, също не бяха Шарли; работниците от провинцията и те не бяха Шарли.

„Когато 4 милиона се съберат, за да заявят, че да се окарикатурява религията на другите е неотменимо право – дори дълг! – и когато онези, другите, са най-онеправданите в обществото, спокойно можем да решим, че имаме пълното основание да смятаме, че сме добрите, че сме правите, че живеем в прекрасна страна. Но това не е така… Бегъл поглед върху нивата на мобилизация на митингуващите разкрива една откровена фалшификация“, пише Еманюел Тод.

„Традиционно най-малко републикански настроените региони манифестираха най-силно в полза на секуларизма: признайте, че има нещо гнило – казва авторът на скандалната книга. – Нео-републиката е онзи странен социално-политически субект, който продължава да размахва грандиозните дрънкалки на свободата, равенството и братството, прославили Франция по света, докато всъщност нашата страна се превърна в неравноправна, ултра-консервативна и затворена.“

„Френската левица бе подложена на истинска подривна дейност – продължава Еманюел Тод. – Днес тя е подчинена на Социалистическата партия и няма нищо общо с това, което претендира да е. Тя е левица, която не се придържа към ценностите на равенството… Най-активният и стабилизиращ фактор на икономическите политики, които доведоха до сегашната масова безработица, е все същата Социалистическа партия. Силният франк, насилственото въвеждане на еврото, цялата тази извънредно оригинална идеологическа схема, бе сътворена от Митеран, който повлече след себе си Жискар (д’Eстен) като някакъв жонгльор.“

„Оланд ще получи историческо признание: за това, че разкри, че левицата е способна да се сработи с най-инегалитарните структури, с което доказа че френската политическа система е тотално увредена.“

„Това, което ме притеснява, не са толкова шепата умствено разстроени, които твърдят, че представляват Исляма, за да извършват престъпления, колкото причините, поради които през януари едно общество се поддаде дотам на истерията, че позволи в полицейските управления да бъдат привиквани осемгодишни хлапета.“

„Не си правя илюзии – антисемитизмът в предградията трябва да бъде приет като нов и неоспорим факт. Това обаче, което не мога да приема, е идеята, която понастоящем се насажда и според която Ислямът по своята същност е особено опасен за евреите. Има само един континент, на който евреите са били избивани масово, и той е Европа.“

„Нека мюсюлманите във Франция бъдат оставени на мира. Да не им причиняваме удара, който бе нанесен на евреите през трийсетте години, когато всички бяха поставени в един кюп, независимо от степента им на асимилация, независимо от това, което представляваха като човешки същества. Да престанем да караме мюсюлманите насила да се определят като мюсюлмани.“