Скъпи деца, намерете Ловеца и го доведете в милата ни Родина

Скъпи български деца,

Прочетохме наскоро едно стихотворение, което се нарича „Аз съм българче”. В него един български поет пише следните странни неща: „Аз съм българче, обичам наш’те планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене!”

Възможно е да сте прочели това възпитателно стихотворение. Възможно е и да сте го пропуснали. Училището винаги е било заето с прекалено трудни задачи и с неотложни дела.

Скъпи български деца,

Радостта е временно емоционално състояние. Детската радост вчера е била една, а днес вече я няма или е съвсем друга. Днес в любимата ви Родина е събрана много тъга, а и първата радост не е същата. Хората бягат и от зелените планини, и от китните села, и от сантименталните градове. Бягат от настоящето, бягат и от миналото. Нещо е уплашило хората.

Нещо ги е стреснало, та не могат да се спрат в бягството. Дали зверове са нападнали селата и градовете? Или врагове-нашественици са завладели Родината?

Скъпи български деца,

В милата ви Родина е дошло нещо по-страшно от враговете, от вълците и от нощните демони. В Родината са дошли Крадците на бъдеще и са се разпоредили навсякъде. Най-страшните чудовища са, обитавали земята, въздуха и водите.

Крадците на бъдеще бързат да погълнат всичко, което се изпречи на пътя им. Вълкът от онази страшна приказка изяде седем козлета и още го помнят и споменават. А тези Крадци могат да изядат седем милиона козлета и да питат за още. Политически некоректно е, скъпи деца, такова лакомо изяждане на невинни козлета, но е скръбен исторически факт.

Скъпи български деца,

Крадците на бъдеще са взели страха на бащите и са влели тревога в очите на майките ви. Крадците на бъдеще са изпили и последната капка вяра в сърцата на българските човеци. И човеците ходят с празни гърди и с леки сърца. Крадците на бъдеще са погълнали милата ви Родина и търсят да открият още оцелели неща за своя храна и насита.

Скъпи български деца,

Крадците на бъдеще обичат децата. И се хвалят със своята обич. Водени от своята силна любов, вече са откраднали целия наличен живот. Отредили са да бъдете срамежливо тъгуващи Пепеляшки. Пепелна прислуга, предвидливо държана далеч от дворци и блюда, от принцове и принцеси.

Блюдата и принцесите са опиум за народа, скъпи деца. Поради тази причина щастливите сватби, вдигани в края на приказките, са заслужено отменени.

Скъпи български деца, събудете се някоя нощ.

Вземете мечетата, зайчетата, тигрите…, всички животни, които бдят и храбро пазят леглата ви. Мечетата, зайчетата, тигрите… знаят къде да идат. Идете заедно с тях в нощта и претърсете гората на сънищата. Намерете Ловеца, където и да се е скрил от омерзение и презрение. И го доведете в милата ви Родина. Посочете му страшните Крадци, които са прегърнали в смъртна прегръдка обозримото и необозримото българско бъдеще.

Ловецът знае как да опъне лъка. И какво да прави с Крадците.

Мечетата, зайчетата и тигрите ще ви научат какво да правите с бъдещето.

С обич: Братя Грим

Текстът е публикуван във фейсбук профила на автора, заглавието е на „Площад Славейков“.